Пропускане към основното съдържание

За книгите и не(четящите).

Днес попаднах на едно изследване относно (не)четящите наши сънародници. Подобни проучвания се появяват от време на време, колкото да подхранят тенденцията в последно време, че делът на четящите по-скоро намалява със всяка изминала година. Вярно, че явления като Емил Конрад успяват да засилят от време на време определена целева група към книжарниците, но една книга, макар и прочетена с такова огромно желание не е съвсем достатъчна, за да се наречем четяща нация. 
А според авторите на изследването поне 5 % от българите никога не са отваряли книга, 12 % са прочели до 10-на книга през живота си. Означава, че почти всеки 5-ти от нашите сънародници или не е отварял книга или само се е пробвал да опита от това занимание, но явно бързо са загубили интерес. И дела на тези, които по-скоро не биха отворили и една книга ще се увеличава все повече през идните години, защото четящите са добре образованите,  живеещи в големи градове и с приличен социален статус българи. На другата крайност са нечетящите, които са от села, малки градчета, ниско образовани или попадащи в някои социални или малцинствени групи от населението, броят на които ще нарасне главоломно през идните години.  
На всичкото отгоре, българите предпочитат повече да прекарват времето си в киснене в социалните мрежи, отколкото да отворят някоя книга. Аз например нямам спомен кога за последно съм обсъждал с някого определена книга. Много по-вероятно е тема на даден разговор да бъдат т. нар. екранни звезди от популярните риалити програми. А вие, имате ли такъв спомен? Може би е по-вероятно да попаднете на приятели, които са чули, че "Любов" на Елиф Шафак е много голям хит на пазара и затова от любопитство са я прочели или само са се опитали. 
Най-коментирана книга последните седмици безспорно е "Нещата на които не ни учат в училище" на Емил Конрад, но тя е насочена по-скоро към определена целева група - тийнейджърите. По-възрастните пък четат масово Хорхе Букай, Пауло Куелю, Дан Браун, Иво Сиромахов и др. Но книжния пазар е буквално наводнен от всякаква литература, която за съжаление, колкото и да е добра, не винаги е по възможностите на всеки джоб. Когато работиш на минимална заплата, закупуването дори на една книга в месеца е предизвикателство за семейните бюджети, защото една добра книга рядко струва под 10-12 лева, а някои са на твърде високи за масовите стандарти цени. Има много добри книги, които аз лично бих взел в домашната си библиотека, но когато видя цена от порядъка на 49-55 лева буквално съм се отказал на втората секунда. А когато не съм в състояние да закупя нещо, което наистина желая да прочета и да притежавам, аз се лишавам от възможността да прочета нещо наистина стойностно и хубаво, което определено не попада в жанра на "плажните" четива. 
От друга страна някои ще кажат, ами нали има и обществени библиотеки? Но дори и за повечето от тях е изключително трудно, да не кажа невъзможно да набавят дори най-актуалните заглавия, пък какво остава то за такива попадащи в определени не толкова комерсиални жанрове.     
Съдейки дори по-собствените си възможности се питам, колко хора минават покрай лъскавите витрини на повечето книжарници и просто ги отминават, защото не могат да си позволят и една книга? Не се ли превръща достъпа до книгите във въпрос на привилегия за едни и в мисия невъзможна за други? Най-близката до Нови пазар книжарница (няма да правя реклами), която предлага пълен каталог от книги се намира в гр. Шумен. Вярно, че и по интернет човек може си поръча книга, но на практика за жителите на цели общини и населени места в една област е въпрос на средства и възможности да посетят тази книжарница и да излязат оттам с поне една книга. Разбира се, в много населени места има и читалища, но за 80-90 % от тях обновяването на книжните фондове отново опира до финансови ресурси, където изобщо има такива за подобни дейности.
Въпреки че считам, че съм прочел много книги през живота си, аз не бих се наел да посоча конкретна бройка. Може да са 100, 200 или 500, но не съм си водил някаква статистика. Знам само, че от началото на годината съм успял да си взема точно 2 книги, а да прочета - само 4 или 5. В същото време, когато вляза в една книжарница, веднъж на един-два месеца, най-често откривам поне 10-20 заглавия, които бих искал да прочета, но рядко си тръгвам с повече от 1-2. 
Ако нещо трябва да се промени, то това е да се потърсят начини за промени ценообразуването (има идея за намаляване на ДДС за книгите), а също така и да се увеличат субсидирането на читалищата, за да могат те да обновяват повече книжните си фондове. От друга страна, след една определена възраст по-младото поколение като че ли не намира смисъл и интерес да чете книги, защото за мнозина това хоби си е просто "загуба на време". Но освен да вземеш една книга и да я прочетеш, трябва да можеш и да я проумееш, да я разбереш...Има и нещо друго, че като че ли за нашата образователна системата книгата е абстрактно понятие. Да, практика е най-малките ученици да посещават библиотеки и да си вземат книги, но това е до прекрачването на училищния праг в по-горните класове. Защо се набляга толкова на това кой пише или не пише едни или други учебници, които в повечето случаи отказват децата от ученето? И никой не разсъждава над въпроса, защо децата, а често и техните родители, не проявяват желание, нито пък интерес да заведат детето си в библиотека, книжарница и да се опитат да го насърчат към четенето, защото ако едно дете не прояви интерес към книгите в ранна възраст, няма как това да се случи по нататък в неговото развитие. 
Последната книга, която си купих ;)

Коментари