Пропускане към основното съдържание

6 години "Блогът на Пламен Тодоров"

Днес отбелязвам шестата годишнина от създаването на моя блог. Чувствам се, все едно съм отгледал едно малко дете, което скоро ще пристъпи училищния праг. Шест години не са нито много, нито пък чак толкова малко. Публикациите в блога скоро ще станат 300. Сред тях преобладават тези свързани с разни разсъждения за политиката, както и снимковите архиви - стари и нови. Отразявал съм различни културни събития и политически мероприятия, които са се случвали в моят роден град Нови пазар, сред които посещението на Бойко Борисов, политически кампании на БСП и АБВ. Писал съм също така за музика, книги, история и археология. Почти винаги съм се опитвал да отразявам събития на които съм присъствал. Често съм писал и за злободневни теми и проблеми, които са предизвиквали бури от вътрешни емоции. И така, неусетно изминаха тези шест години.
Връщайки се назад през годините ще трябва да спомена, че идеята да си направя блог се зароди още в края на 2008 г., но трябваше да изминат поне 6-7 месеца преди да събера смелост за да я осъществя. 
На 4-ти май 2009 г. вечерта отворих blogspot, направих основните настройки и написах на един дъх една кратка публикация, която излезе дори във в. "Дума". В първите дни беше много вълнуващо, защото постоянно си мислех какво ново да публикувам. Допълнителен стимул ми даваха и сравнително добрите отзиви за това което правех. 
И сега по няколко пъти на ден си мисля какво ново бих могъл да публикувам. Често се е случвало да ставам рано сутринта в 4-5 часа, защото ми се е появявала някаква тема за писане. Случвало ми се е да пиша и в библиотеката на университета, когато съм имал свободно време. А понякога не съм писал и със седмици и месеци. Имал съм и моменти, в които съм бил на крачка от това да спра да публикувам тук, но не след дълго отново съм се връщал с нова енергия и мотивация да продължа започнатото.
Като цяло блогването е едно самотно занимание - седиш си пред компютъра и два-три часа най-малко цъкаш по клавиатурата и се взираш в монитора, докато видиш в завършен вид това, което си искал да напишеш. Публикуваш го и я някой го прочете, я не. Разбира се, това е едната страна на това занимание. Другата страна е по-приятната - непрекъснато се учиш как да станеш един по-добър блогър. Така че аз вече шеста година продължавам да се уча. 
А в цифрово изражение, равносметката за последните шест години е следната: близо 300 публикации; над 40 000 уникални посещения; няколко десетки публикации препечатани във вестници и отделни публицистични сайтове. 
И тук идва моментът в който искам да благодаря на всички, които поне веднъж са надниквали в моя блог. Благодарен съм и на всички близки и познати, които са ме подкрепяли през тези години. 

Коментари