понеделник, 8 февруари 2016 г.

Някои размисли за военното обучение

С водещи заглавия като "Всички мъже над 18 г. в запаса" и "Връщат казармата", се появиха много от родните медии през изминалата седмица. Заглавия като тези звучат така, все едно вече са приети промените в Закона за резерва на въоръжените сили и от другата седмица първите новобранци ще бъдат призовани в запаса. Разбира се, гръмките заглавия са част от прийомите на всяка една медия, стремяща се към достигането до по-голяма аудитория, съответно до по-висока посещаемост или увеличаване тиражите, когато става въпрос за вестници например. 
Изминаха осем години, откакто последните военни наборници си изтананикаха за последно "Батальонът се строява". И оттогава десетки хиляди младежи като мен например, не познават що е това военно обучение, как се борави с оръжие и пр. И в момента, в който излезе информацията, че военното министерство е решило да "изтупа от прахоляка" списъците с потенциално запасни мъже, навършили 18 годишна възраст, то в съзнанието на десетки наши сънародници се загнезди идеята, че видите ли "ще връщат казармата". Е, колкото и тази идея все повече да набира популярност през последните години, то е много малко вероятно тя да получи реализация през следващите няколко години, поради много причини, започващи с необходимостта от солиден финансов ресурс, с какъвто държавата отдавна не разполага.
Същинската идея, която военното министерство вероятно ще предложи с промените в законодателството ще бъде вероятно да се води един отчет с младежите над 18 годишна възраст, които биха могли да бъдат на разположение на военните при някаква свръх необходимост при възникването на определени обстоятелства, налагащи събирането на голям числен военен състав, необходим за преодоляването на някакъв голям проблем, застрашаващ националната сигурност, колкото и абстрактно да звучи това понятие в последно време. 

Но в главите на хилядите родни патриоти, все още маршируват хилядите български войници, които с щикове на пушка ни пазят от външните врагове. Но най-голямата по численост армия в момента е тази на ловджиите, следвана от полицаите и чак след тях се нарежда родната армейска част, следвана от младежите, криещи боксове в джобовете си или носещи ножове, вместо химикалки в училище.   
Във възстановяването на казармата мнозина виждат решението на много и различни проблеми, като на първо място това е проблемът с ширещата се агресия сред младите хора през последните години. Други смятат, че казармата ще научи младежите на дисциплина и ред, трети смятат, че ако военната униформа бъде облечена от представители на малцинствените групи, то те ще придобият грамотност и занаят, така както е било някога преди сигурно аз да се родя. Жените пък смятат, че ако "милото им" мине през казармата, то след 6 месеца ще се върне възмъжал и пр. и пр. - всеки с неговите си цели, в зависимост от камбанарията от която гледа.
И след всичко изписано дотук, смятам да обобщя, че не задължителното обучение за период от 3 до 6 месеца в казармата, такава, каквато е била преди 10-15 години, а предоставянето на възможността пред всеки един млад човек да получи право на избор, дали да получи някакво военно обучение в специално създадени за тази цел центрове. Освен това защо не, освен получените знания, обучаващия да не бъде мотивиран и финансово, по един или друг начин? 
Друго добро решение би било, завършващите 12-ти клас да получат (отново по собствено желание) първоначално военно обучение за период от 3 до 4 седмици, научавайки най-основните неща, като например да боравят с оръжие и др. 
В този ред на мисли, може би идеите за някакво военно обучение за навършилите 18 години ще бъдат не няколко, а десетки няколко. При всички случаи едно е ясно - младите имат енергия, която едни няма къде да изразходват, други я изразходват по нощните заведения, трети се превръщат в лентяи, четвърти действат на принципа "око за око, зъб за зъб" и смело раздават правосъдие с боксове и ножове, където им падне...
Казармата или военното обучение биха били в състояние вероятно да бъдат решение на някои наболели проблеми в обществото, но съм далеч от представата, че биха били решение на всички, защото едно нещо веднъж разрушено и преустановено като практика, много трудно би могло да бъде възстановено в някогашния си блясък и слава. 
И ако не дай Боже един ден ни се наложи да изпълняваме записаното в Конституцията, че с дълг и чест трябва да защитим отечеството, тогава...жална му майка на това Отечество...

Няма коментари:

Публикуване на коментар