вторник, 25 юли 2017 г.

Размисли за две снимки...

Две снимки, от последните 24 часа, оглавиха информационния поток. На първата от тях, президентското семейство позира с две невръстни деца, осакатени от съдбата още в своята най-ранна възраст, а на другата - две жени стоят седнали на едни плочки, при това, целите окървавени, следствие на току-що нанесен им побой.
Първата снимка - тази на президентското семейство, се появи в сайта на един вестник, за да предизвика бурна дискусия, редно ли е един български държавен глава да се снима на бос крак или не? А редно ли е, снимки на премиер по анцуг и президент по къси гащи (при това бос) да бъдат разпространявани целенасочено, най-напред в социалните мрежи, а след това да попадат в челните страници на вестници и информационни сайтове? При това често тук не става въпрос за папарашки снимки, а за целенасочен пиар на държавните особи, който вероятно има за цел да ги представи като едни от нас, може би като хора от низините? 
През последните години, все повече политици (наши и чужди), прибягват до услугите на PR-и, посредством на които те разчитат да ги представят пред обществото в желаната от тях светлина. И ако предишни години, PR-ите бяха хората, които един месец търчаха покрай онези, чиито образ трябваше да представят по време на предизборни кампании, то сега те са неотлъчно до същите тези образи, които се опитват да обират от народната любов в социалните мрежи, посредством "лайковете", които трябва да жънат всеки ден.
Проблемът е не толкова защо един президент се е снимал бос, а дали и кога, някой от неговото обкръжение ще се замисли, че когато става въпрос за представянето на публичния образ на един политик, то винаги трябва да се поставя една граница на допустимото, в опитите той да бъде представян отвъд онзи, в който ние най-често го виждаме - с костюм и врътовръзка, начумерен и сериозен, сякаш идва краят на света.
Защото славата и лайковете на една снимка премиер или президент, или друг високопоставен политик по анцуг или къси гащи, ще преминат за три дни и тя постепенно ще бъде изместена от някоя подобна фотосесия, защо не например и в президентската спалня? И все някога ще се намери някой президентски съветник, който ще плясне с ръце и ще му каже, че една такава снимка може да се хареса на избирателите? Но къде е границата? 
Тук не става въпрос за снимки на новоизгряващи поп-фолк звезди, които продават творчеството си със скандални клипове, фотосесии и вулгарни текстове за да получат одобрението на целевата таргет група (най-често тийнейджърите). Един президент няма нужда от получаването на  хиляди "лайкове" в социалните мрежи на снимки в домашна обстановка, още повече пък изглеждащ неглиже, защото утре същият този президент ще се изправи очи в очи с президентите на Франция, Германия, Русия или Турция. Как ще го погледнат те и как той ще се изправи очи в очи срещу тях за да отстоява някаква политика или някакъв национален интерес пред тях? Нима мислите, че преди срещата, противостоящите му президентски държавни особи, няма да са получили информация за публичните снимки на българския президент (ала неглиже) в собствената му резиденция?
Но по-важното е да предизвикаме фурор у нас, защото медиите ще имат материал за чоплене през следващите три дни, а хората за пореден път ще се разделят на две - одобряващи и неодобряващи въпросната снимка. Но тя можеше и да не е на Радев, можеше да е на премиера, на главния прокурор, а утре някой PR може да даде акъл, че ще е добре за публичния образ на президента той да се снима до тийн-идоли със скандален публичен образ по-известни не с изпълненията, а с нощните си подвизи, защото, видите ли, той ще се издигне много в очите на тийнейджърите? 
И накрая, малко и за втората снимка от вчерашния ден - тази на битите жени - нотариуси в София. На нея ясно се виждат двете жени с окървавени лица, седнали в безпомощно състояние на плочките, за да бъдат заснети от един случаен свидетел от отсрещния офис, който вероятно си е поставил за цел с тази снимка да информира безкрайната фейсбук-вселена, за случващото се пред очите му. Естествено, една такава снимка на току-що пребити жени ще събере много харесвания в социалната мрежа, пък на всичкото отгоре до вечерта ще обиколи информационните агенции, а на сутринта ще бъде и по челните страници на вестниците? 
Въпросът е, ако вас, да не дава Господ, един ден ви пребият като кучета на улицата, ще ви бъде ли приятно първия притекъл се на помощ свидетел най-напред да ви щракне с телефона и да качи снимката с окървавените ви лица в социалната мрежа, след което тепърва да започне да търси помощ и съдействие за самите вас? Но това вече не е феномен и не се случва от днес, или вчера...
Някои от вас може би не си спомнят, но когато през 2008 г. изгоря влакът София-Кардам, вместо да помагат на пострадалите, очевидци пътували в същия влак, снимаха с мобилните си телефони пожарът, в който изгоряха девет невинни хора. И това се повтаря при всеки подобен инцидент или случай... И така до следващия подобен, защото за някои от нас, може би е по-важно, колко харесвания ще съберем към поредната ексклузивна снимка от мястото на събитието, която ще обиколи социалния ни виртуален свят, отколкото да потърсим специализираните органи, които трябва да окажат помощ на пострадалите...

Няма коментари:

Публикуване на коментар