сряда, 27 декември 2017 г.

Орхан Памук - Червенокосата

Прочетох наскоро най-новата книга на турския писател Орхан Памук – „Червенокосата”. Също, както преди около 5 години, когато посегнах към „Други цветове”, така и сега почувствах необходимост да се потопя отново в дълбочината на неговото творчество. 
Първоначално имах интерес към някои други предходни негови книги, които не бяха налични поради изчерпан тираж. Затова, изборът ми се спря на най-новата му книга, издадена през 2016 г. от издателство „Еднорог” – „Червенокосата”. 
Предполагах, че ще ми отнеме поне седмица докато прочета книгата, но ако имаше начин щях да я прочета още на първата вечер...Вярно, че като обем не е от най-големите, но не бях чел скоро книга с такъв огромен интерес, с какъвто прочетох „Червенокосата”...

Още след като прочетох въвеждащото изречение в книгата, с което основния лирически герой въвежда читателя, а именно, че мечтата му е била да стане писател, изпитах силно желание да разбера, дали поне отчасти той е успял да я осъществи. Удивителното е, че почти до самия край на динамично развиващата се сюжетна линия, бях убеден, че той е изпълнил тази своя мечта. Истината обаче се оказа съвсем различна...
Действието в книгата ни пренася в края на 80-те години на миналия век, недалеч от Истанбул, в едно негово предградие, където 16-годишния Джем работи като чирак при Уста Махмут (usta (тур.) – майстор), с който дълбаят кладенец в една пустееща земя. Момчето се надява, че така ще спечели пари, с които ще подпомогне обучението си в университет, а също така ще може да помогне и на самотната си майка, изоставена от своя съпруг.
Колкото повече напредва издълбаването на кладенеца и колкото повече трудности срещат в процеса на работа двамата главни герои, между тях се създава здрава връзка – постепенно, Джем започва да гледа на майстор Махмут като на свой учител и баща. Празнотата, която настъпва в сърцето му след като биологичния му баща го изоставя, сега сякаш започва да се изпълва от внушителното присъствие на Уста Махмут, който го напътства и му дава полезни житейски уроци, опирайки се понякога дори на древната митология.
Буря от емоции се завихря в съзнанието на Джем, когато той се влюбва в една загадъчна червенокоса жена. Въпреки че прекарва с нея само една нощ, тя завинаги оставя своя отпечатък върху неговата житейска съдба. 
Нелеп инцидент по време на изкопните работи преобръща живота на Джем и отпечатва в съзнанието му огромно чувство за вина, което го преследва почти до края на неговия житейски път. Търсейки спасение от това чувство на вина, Джем и неговата съпруга се впускат в изследване на античните легенди и текстове от Древността като историите в „Едип цар” и „Шах-наме”. В тях се търсят отговори на въпроси, като например, какво може да накара един син да убие баща си или защо един баща може да посегне на сина си? А дали е възможно човек да избяга от съдбата си и от това, което му е предопределила тя?
В търсене на отговорите на тези въпроси, тридесет години по-късно, Джем се връща отново на същото място, откъдето някога е тръгнал, за да стигне до върховете на своята професия. Неочаквано обаче той среща своето минало – червенокосата жена и едно момче, ще го отведе до крайъгълния камък на цялата тази необикновена история – кладенецът, изкопан от Уста Махмут.

Няма коментари:

Публикуване на коментар