понеделник, 19 март 2018 г.

Избори по руски

В провелите се вчера президентски избори в Русия очевидно нямаше нямаше никаква интрига. Едва ли е имало някой, който да е поставял под съмнение победата на Владимир Путин. Въпросът беше само с колко ще спечели. Дни преди да избухне скандала с с отровения в Лондон бивш руски шпионин Сергей Скрипал и неговата дъщеря, социологическите агенции му даваха между 62 и 70 процента, но очевидно, събитията от последните една-две седмици допълнително наляха проценти в победата на Путин.
Междувременно, все още британското правителство не предоставя ясни доказателства, в подкрепа на теорията си, че именно Русия стои зад отравянето на Скрипал. Дори днес Тереза Мей заявява: "Това което видяхме, показва, че няма друго заключение освен, че руската държава е виновна, за това, което се случи по улиците на Солсбъри". Британските власти отказаха и да предоставят на Русия проби от отровното вещество,  с което е извършено покушението на бившия руски агент и неговата дъщеря. Но пък са много убедени в правотата на теорията си. Вероятно това е било достатъчно основание и за нашата външна министърка да пусне един "туит" преди няколко дни, с който нареди България до своя съюзник Великобритания, като по този начин зае страна в един изключително неясен и мъглив международен казус, какъвто е случаят "Скрипал".

***
През почивните дни, а също така и днес нашите телевизии с огромен интерес наблюдаваха и анализираха изборите в Русия. В телевизионните студиа се сблъскваха позиции на откровени русофили с тези на откровени "застъпници" за демокрацията в Русия, като последните не спираха да изразяват със съжаление, че видите ли в Русия нямало демокрация и руснаците нямали право на избор. Един от основните тъжители за руската демокрация беше и бившия ни посланик в ООН Стефан Тафров, който в студиото на една от телевизиите заяви, че Путин не позволил на "най-сериозния си противник" Алексей Навални да се яви на изборите, а именно последния можел да генерира някакво по-масово движение. 
Всъщност, основните опоненти на Путин, доколкото могат да се определят като такива бяха един комунист (Грудинин), и един още по-краен националист (Жириновски). Близо тридесет години след разпада на Съветския съюз, явяването на президентски избори на един представител на комунистическа партия, който заема второто място с двуцифрен резултат, би трябвало повече да притеснява западните представители, отколкото неявяването на един десен опозиционер със съмнителна репутация, който надали щеше да получи повече от 5 процента от гласовете.  

***
При всички случаи съвсем очаквано Владимир Путин спечели изборите и ще управлява Русия и през следващите шест години. Путин спечели напук на откритото противопоставяне на западните наши "съюзници" срещу Русия, които през последните 10-15 години все повече се опитват да стегнат примката около Москва в опит да предизвикат вътрешен разпад на държавността, така, както успешно предизвикаха такъв в Украйна, например. 
Все по-агресивен е тонът на американската дипломация, по отношение на Русия. Дори нашия премиер изрази опасения, че "светът върви към война", а в медиите все по-сериозно се тиражират индикации, че сме едва ли не на прага на Трета световна война. Нищо, че според привържениците на теориите на конспирациите тя отдавана е започнала. 
Не спомогнаха и санкциите срещу Русия, които бяха въведени преди няколко години от ЕС и нашите американски "съюзници". Точно обратното - от тях загубиха всички други, но не и Русия. 
България обаче винаги е една от първите страни, които изразяват подкрепа за санкциите и всички решения на ЕС, САЩ и НАТО насочени срещу Русия. Нашата дипломация винаги бърза да вземе страна по значими международни въпроси, за които се осланя не на доказателства и трезвен анализ за последствията от тази подкрепа, а защото убедено вярва в правотата на решенията, взети от своите съюзници. Това е особено опасна игра, когато става въпрос за международна дипломация, защото нашата се практикува от политици, опасявам се без необходимите опит и познания в тази област. От съвсем малко време същите тези политици се упражняват и върху бурето с барут - западните Балкани. За 10 години не успяха да интегрират България в ЕС, но пък си вярват, че ще успеят да ги вкарат след няколко години в съюза. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар