Блогът на ПЛАМЕН ТОДОРОВ

Няколко реда за Четвъртият...президент

2012-01-19T21:14:00.000+02:00

Днес новоизбраният за президент на Републиката - Росен Плевнелиев положи клетва пред Народното събрание. Така до неделя ще си имаме двама президенти, както писа днес един всекидневник. Аз лично нямах възможността да наблюдавам прякото предаване по телевизията сутринта, за да събера някакви впечатления, но все пак смятам, че встъпването на новият Президент си е повод за един коментар.

Първо Росен Плевнелиев спечели едни трудни избори, които някои политически сили определиха като нечестни и манипулирани. Напук на кризата, напук че всеки втори мънкоти, как Бойко онова, и как пък ГЕРБ правят "това". Факт е, че ГЕРБ се представи силно и на местните избори, спечелвайки редица областни центрове, ограничавайки влиянието на втората опозиционна сила - БСП до малките и средни общини. Факт е, че президентската двойка на управляващите също спечели изборите с известна преднина. Няма да коментирам съмненията за манипулации по време на вота, защото той вече е зад гърба ни. Може да е имало, пък може и да не е имало, но те едва ли биха оказали съществено влияние върху крайните резултати.

То ако трябва да погледнем и основните кандидати на политическите сили, които уж се бореха едни срещу други...и Плевнелиев и Калфин и Кунева си бяха като извадени от калъп - образовани, начетени, говорещи за европейски ценности и не на последно място амбицирани, че само те биха могли да подобрят положението на страната.

Нищо по-различно и в днешната реч на Плевнелиев, доколкото успях да се запозная с нея от информационните сайтове. Пожелания за по-добро бъдеще на страната, за по-високи доходи на хората, да не бягали младите зад граница. Без интриги, без корупция, и не на последно място едно пожелание към политиците - да бъдели себе си! Горко ни и тежко ни. Ние точно сме на това дереже тъкмо защото политиците непрекъснато играят "себе си" и си разиграват политическите си игрички и далавери те си и т.н. и т.н.

Напоследък все повече се убеждавам, че думите произлезли под формата на реч, заклинание, обещание или някакво пожелание от устата на кой да е политик, вече нямат никаква стойност, защото по-важното е същия този политик какво прави в парламентарна зала и най-вече с кой бутон и за какво гласува.

А какво да очакваме от Президента Плевнелиев през следващите 5 години? Вероятно думичката "вето" постепенно ще я забравим. Иначе как да разбирам думите му, че няма да "пречи"? Вече няма да чуваме изразът "социалният президент". Макар да допускам, че в първите месеци от мандата си Плевнелиев би извадил някой друг "скелет" от президентските гардероби на Първанов и може би ще слушаме дълго време за "далаверите" му, воаяжите му, ловните му подвизи и пр. все неща, които телевизиите с охота ще пратят репортерките си да снимат и да показват как Първанов неправомерно е изхарчил еди си колко пари, за еди си какви неща.

Всъщност пет години са достатъчно дълго време, през които може да се случат какви ли не неща на политическата сцена. Така че бих спрял дотук, а и от един Президент, в чиито правомощия не влизат функции, като например увеличаването на доходите и редица други. Би било добре новият ни президент да излезе от сянката на Борисов, за да можем след време да го запомним поне с нещо. Щеше да е хубаво, ако пожеланията и изреждането на приоритетите в първата реч на Плевнелиев биха могли един ден да се сбъднат. Като например тези за доходите и за средната класа. Само че той е четвъртият президент за последните 20 години, който в началато на мандата си пожелавала някакви неща да станат реалност, в края обаче картинката е до болка позната. Доходите удрящи дъното, растяща безработица, повсеместна корупция, и засилващи се процеси на обезлюдяване на малки градчета, такива като Нови пазар, които от година на година стават все по-пусти и тъжни, защото навсякъде зад граница е поне два пъти по-добре.

Някои впечатления от "Новата година"

2012-01-15T17:36:00.001+02:00

Сигурен съм, че 99, 99% от вас са си пожелали преди около две седмици, през Новата година да бъдат по-здрави, по-щастливи, по-обичани, по-богати и още и още...абе всеки с желанията и пожеланията си - за себе си и за близките си.

Сигурен съм, че може би 75,00% от Вас са си пожелали поне мъничко тази година да бъде по-добра от миналогодишната. Да бъде поне малко по-успешна, с повечко положителни събития. Е, да де, ама не.

След като народът изтрезня около първи, втори, трети януари, след като изгърмя и последните запаси от фойерверки и пиратки, след като се прибра, кой в София, кой по другите градове, след като се завърна и по работните си места, всичко си тръгна сякаш по миналогодишно му.

Пусниш новини - убийства, катастрофи, а отвориш ли някой вестник - криминална хроника. Изказванията на Бойко те застигат по всяко време, където и да се намираш, който и информационен портал да отвориш. След това задължително се натъкваш на няколко-десетки коментарни публикации на анализатори или опозиционери, които започват да го тълкуват и разнищват. Сигурно това им е работата. И така скандал, подир скандал. Вчера например слушах по едно от националните радиа няколко депутати от ГЕРБ, БСП и РЗС, като темата на разговорът уж трябваше да бъде новия политически сезон и приоритетите на политическите сили през идните месеци. Не знам колко глупости се изрекоха, докато най-накрая Валентин Николов от ГЕРБ се сети да пусне новината, че идната седмица икономическата комисия в НС, ще разгледа евентуално някакъв проект, за налагането на мораториум върху проучванията за шистовия газ.

След това идва редът на кризата в ЕС, фалитът на Гърция, за да се стигне до гърмящите силиконови импланти. А ето че тия дни се случи и един нов почти "Титаник".

И така изживяхме едно "Прекрасно" начало на Новата година, а до 21.12.2012 има още цели 49-50 седмици ;)))

Не че съм черноглед, но още в първата седмица, когато се видях с един познат и поздравявайки го за Новата година, някак си от вътре направо си му казах нещо от сорта на: "Човек и да се надяваме, и да си пожелаваме, имам чувството че сякаш тая година ще бъде още по-лоша от предишната. Няма какво да си правим излишни илюзии. Няма оправия, но поне да я изживеем, за да посрещнем и следващата. Дето се вика, най-важното да си пожелаем - да сме живи и здрави, а пък другото може би някога ще се оправи...

След последният лист на Листопад.

2012-01-12T08:28:00.000+02:00

Листопадът свърши. Появиха се преди няколко години и все още продължават да привличат зрителите пред екраните. Става въпрос разбира се тъкмо за турските сериали. Напук на крайностите и призивите за тяхното спиране, и на всички теории дело на патриотични люде, които видяха в перлите на Истанбул опит за ще я нарека условно "културна инвазия" от страна на южната ни съседка - те отново чупят рекорди за зрителски интерес. По данни на БТВ, близо 2 млн. души впериха поглед към последните 45 минути "Листопад". Изгледах го и аз във вторник сутринта в един от големите видеосайтове.

Когато стартира първата истанбулска "Перла" преди няколко години изобщо не проявих интерес. Не бях на такава вълна да седна пред телевизора, за да наблюдавам нечии чужди драми пък били те и на лента. Иначе навремето, когато бяха на мода латиносапунките си спомням, че гледах някоя друга латино-лента, като например "Андреа Селесте", "Есмералда", "Лус Мария", "Омъщението", "Любов в пустинята", "Любов и омраза", но следващите ленти ми се сториха еднообразни и скучни, поради което реших да спра дотук и с тях.

Сюжетите на всички тези ленти се въртяха около някое бедно девойче, което най-често слугува в някой богаташки дом. После вземаше, че се влюбваше в младия господар, чието семейство пък не одобряваше това. След това пък вземе, че забременее, ама пък господарят си вземаше все друга за жена и след около 130 епизода повечето от тези драматични истории приключваха с пищна сватба - разбира се в последния епизод. Това което не ми харесваше всъщност в тези филми, че те имаха щастлив финал, който обикновенно беше най-приятната част от всичките стотици епизоди напоени с много литри сълзи и драматични моменти, но не можехме да проследим тъкмо тази част от живота на героите, защото след щастливия финал, току-изникваше един надпис "Енде". Хубаво, ожениха се, ама как живяха?

Така с времето спрях да ги гледам и вероятно поради намаляващия интерес, родните телевизии и най-вече БТВ се преориентираха към сапунките, дело на комшиите. Както вече писах ни най-малко не проявих интерес към тях, защото ми се струваха по начало едни такива драматични и сълзливи. Малкото, което стигаше до мен, благодарение на рекламите към всеки следващ епизод потвърждаваше тези мои впечатления. Да седнеш пред екрана и да гледаш как Хайрие плаче сумарно в 15 от 45-те минути във всеки епизод на "Листопад" ми се струваше изключително отблъскващо. Когато в следобедните часове се струпваха няколко филма в програмата на няколко телевизии, почти винаги се случваше така, че превключвайки каналите, попаднех ли на турски филм, на минутата някой от героите тъкмо започваше да лее сълзи. Ако това не станеше веднага на секундата, то обикновенно все пак се случваше най-късно до втората минута, откакто съм пуснал канала. В такива моменти да се смееш ли, да плачеш ли? Така и не можах да разбера хората, които гледаха тези филми.

Някъде през октомври имах един период в който имах така повечко свободно време. Един следобед за първи път успях да изгледам един епизод от прословутия "Листопад". Дотогава не знаех, кое е това нещо, което кара милиони българи да следят с интерес, отново и отново този филм. Въпреки цялото недоверие, с което изгледах епизодът, почувствах, че той ми подейства релаксиращо. На фона на нашето забързано ежедневие, на фона на милионите наливани в холивудските продукции, на фона на гангстерските сценарии в новите български филми - едни 45 минути действие, развиващо се бавно, сантиментално, и разбира се - сълзливо.

Първо, главните герои - хора от различни възрасти, люде досущ като нас, живеещи в уютни домове, използващи изключително много изрази, изобщо един език, който е по-близък като съдържание до този на "леля Гинчи" и хиляди други домакини. Семейство, което вечеря на една маса, когато Али Ръза се обръща към дъщерите си и ги пита най-малкото как им е минал денят. В кой друг филм, ще чуеш реплика, като "махни джезвето и изключи котлона"? Действието се развива бавно, а героите - сантиментални и от чувствителни още по-чувствителни. Но оставете сълзите и всичките сюжетни линии и се вгледайте се в персонажите, които участват в лентата. Вижте ги как са облечени, как общуват по между си. Все едно да гледаш живота си на лента - такъв, какъвто някога си го живял и такъв какъвто, никога може би няма да го изживееш повече. Вероятно това биха били основателни и детайлни мотиви за "леля Гинчи", която прибирайки се от работа, след полагането на най-малко 8 часов дневен труд, ще намери време да си отпочине и да си пусне сериала. На следващата сутрин, тя вероятно ще намери време да го коментира и с колежките в работата.

Колко от българските семейства все още успявят да се съберат за вечеря около масата в точно определен час? В колко български семейства изобщо съществува нормална комуникация по линията съпруг-съпруга-родители-деца-близки и роднини? Колко от Вас познават съседите си в панелката. Колко от вас са им ходили на гости, и колко от вас изобщо някога сте ги поздравявали (поне една част)? И накрая можем ли да посочим политици и чиновници тук в България, които бихме могли да ги сравняваме с героя на Али Ръза, който в първия епизод на сериала напуска службата и се пенсионира, за да запази неопетнено името си. "Леля Гинчи" може би никога няма да види такъв политик в България, но ще види, че може да има и такива чиновници - в лицето на Али Ръза, пък би то и само на филм.

Преди 15 години

2012-01-10T14:11:00.001+02:00

На днешната дата преди 15 години бях само един малък зрител. Наблюдавах по телевизията репортажите и преките включвания от сградата на парламента, обградена от полицаи и хиляди протестиращи. Било е като революция, някой ще каже.

Тогава имаше криза и аз разбирах малко по малко нейните параметри, които бяха обект на ежедневни разговори. Нямаше човек, който да не отбелязваше, че отивайки сутринта да си напазарува е видял новата - по-висока цена на хляба - там където го имаше. Един хляб струваше няколкостотин лева. Пазарската ни чанта се пълнеше единствено с продукти от първа необходимост, като например хляб, сирене или кисело мляко. Отиваш на магазина с няколко хиляди и се връщаш с левчета, а чантата - от празна по-празна. Бяха жестоки времена на недоимък и безработица. Тези които работеха често не получаваха почти никакви пари, а и малкото което взимаха само им даваше глътка въздух, последвана от ново затягане на коланите. Години наред след януарските събития изразът "да затягаме коланите" все още важеше в пълна сила в нашето и в десетки хиляди български семейства. Оцеляването се превърна в основна мисия на милиони българи.

Не е трудно да се каже кой беше виновен за този ад в който се живееше тогава. Естествено, че политическата отговорност за състоянието, в което се намираше страната в началото на 1997-ма, носеше Българската Социалистическа Партия. Разбира се началото на 90-те също са били време на промени - Преходът, който сякаш още не е свършил, преобърна из основи земеделието и индустрията, прогонвайки два милиони българи извън пределите на страната. Сякаш през страната е преминала "Трета" Балканска война.

Втори 10 януари може би няма да има. Няма признаци, че това събитие може някой ден да се повтори. Всички правителства от времето на Иван Костов си изкарват успешно 4-и годишните мандати, но така и не успяват да ги повторят. Вочадът на протестите от зимата на 1997г., - Иван Костов, който тогава ходеше по улиците с една синя лентичка на главата, новоизбраният президент Петър Стоянов, който казваше по мегафона, че няма да излъже хората и другите водачи на синята тогавашна опозиция, днес са или извън политиката, или само в единия крак в нея. Въпреки че имаха цялата власт за един период от 4 години, те така и не успяха да "изпратят" комунистите в затвора или да се разправят с агентите на ДС - все неща, с които вероятно са печелели тълпата. Но успяха през годините след това да съсипят СДС, от чиито милиони привърженици в първите години на Прехода, днес я имат, я нямат 100 хиляди. БСП върви по същата утъпкана от сините пътека.

И днес има криза. Имаше я и вчера. Имаше я миналата година. Говорихме за нея и по-миналата, като накрая натоварихме с отговорността да се справят с нея сега управряващата партия. Но тя само ни казва да стягаме коланите и се хвали в Европа с финансовата си дисциплина. Но ни е пак оцеляваме, добре че са и роднините в чужбина - същите, които избягаха през 90-те, продължават да заминават и сега, защото не можаха да намерят своето бъдеще в България.

Нещо като някаква равносметка...

2012-01-09T22:43:00.000+02:00

Нямате си никаква представа какво ми става в главата, когато отворя тази страница, за да я видя все същата - понякога с дни, или пък със седмици все така необновена. Понякога ми се иска да напиша нещо, или просто да споделя някакви свои впечатления, но винаги става така, че не намират или времето или думите, с които да го направя. И така ден подир ден, седмица...подир месец.

В дните около Нова година бях заредил в блога да се виждат десетте най-четени статии от последните две-три години. Нямам този навик да препрочим старите си писания, особено тези по темите свързани със събитията и героите на деня. И все пак, ако заредя някоя стара публикация, едва прехвърлил поглед през редовете я затварям. И понеже вече все по-рядко си позволявам да изразходвам време и енергия, за да коментирам подобни теми, може би защото вече отвикнах да го правя, настръхнах, когато прочетох заглавията, които се появиха в графата "Най-четени".

Било е преди една-две години, когато съм написал може би най-острите си коментари, но имам чувството, че все едно са минали 5-6 години. Задавам си въпросът, кой е този Пламен, какъв е, че тогава, само преди някакви си една-две години, е сътворил такива писания? То не бяха теми като БСП, то не беше ГЕРБ, Станишев или премиера...

Отваряйки някоя стара моя публикация, често си задавам и въпросът, къде ми е бил акълът, когато съм я написал? Какво съм си мислел, че ще постигна и какво всъщност успях да постигна във времето пишейки не една, а няколко десетки коментара по един или друг проблем. Установих дори, че имам стари коментари, които днес за нищо на света не бих написал. Не ме разбирайте, че съм се отрекъл от написаното през годините, но има теми, за които днес не бих си и помислил да напиша дори и един ред.

Може би това е и причината, поради която през последната година, изгубих смисъла на това да отделям една значителна част от ценното си време, за да удостоявам с вниманието си гореспоменатите личности, партиите им, скандалите им, които на втория, третия ден вече не струват нищо. Скандалът на деня се превърна просто в един епизод от несвършващия сериал на властта, чиито герои публиката сменя сякаш за разнообразие, веднъж на всеки четири години.

Понякога, четейки поредната новина свързана с премиера Бойко Борисов или такава свързана с поредното политическо театро на някой друг политик, просто си казвам "Мен какво ме интересува това"?. Може би през последните няколко години трябваше да постъпя, като мнозинството от хората на моята възраст, когато някой например дръзнеше да ме занимава със "силните" на деня, просто да махна с ръка и да кажа "Не ме занимавай с това", "мен к`во ме интересува тоя", "Я бяай от тука! К`ви са тези глупости дето ми приказваш"...Може би трябваше и аз като повечето млади хора да си заровя главата в пясъка, да си сложа капаци на очите и да се оттдам на "по-интелектуален" начин на живот, като този който се води например в Студенски град?

Имам чувството, че някак си запознах да се примирявам с всичко което се случва в политиката, със всичките заобикалящи ни абсурди и несправедливости, свидетели на които ставаме почти всеки ден. Като например онзи случай с митрополитът, който се возеше на някаква кола струваща 30-40 хиляди долара, а по същото време един възрастен поп или просто дядо Атанас, който на 92 години продължава да обикаля пеш 3-4 родопски села, където е едновременно и поп, и дякон, и клисар.

Може би някои от Вас ще останат с впечатлението, че преживявам един вид политическо разочарование, но ако може при мен да се говори за такова, бих добавил, че не по-малко е разочарованието ми от хората, които вдигат рамене и отбелязват само "Те там горе си решават" или "Те там онези горе ще решат, ако не са го решили вече". И темата е вече приключена, въпросът разрешен или тепърва ще го разрешат - онези горе. Та нали затова сме ги избирали? Също както в един от култовите филми за "Астерикс и Обеликс", когато преследван в пустинята от двама римски войници, препускащи с колесница, Астерикс спира да си поеме въздух, защото действието на магическата отвара е свършило. Тогава той съзира в далечината някаква шатра, където най-спокойно двама египтяни си приказват сладки приказки. Нашият герой се приближава за да вземе, по думите му, конете им "назаем". Тогава единият от египтяните запазвайки пълно спокойствие споделя на събеседника си: "Тук всички крадат! - По волята на Имхотеп! - допълва го другия.

Като за финал на отиващата си година...

2011-12-30T20:10:00.000+02:00

Само след малко повече от 24 часа ще изпратим 2011 г., и ще посрещнем новата - 2012-та. Вероятно повечето, ще я посрещнем с надеждата, че тя ще по-добра от предходната. Ще си пожелаем да сме живи и здрави, да ни споходят повече щастливи мигове, да сме обградени от хората, които ни обичат и които за нас са може би най-голямото богатство на света. Някои ще си пожелаят любов, други - може би нещо материално. Впрочем, не си ли пожелаваме същите неща всяка година по-това време?

Сега в последните часове на 2011 г., може би е време за равносметки, каквито вярвам всеки един от нас може би ще си направи - за постигнатото и за изгубеното през последните 365 дни. И все пак не искам да изпадам в ситуацията да ви натоварвам с моите разсъждения за отминалата година. Успешна или неуспешна, тя съвсем скоро ще остане зад гърба ни. Би било все пак добре да си запечатаме в паметта си онези моменти, които сме преживели и които са ни накарали поне малко да се усмихнем и да се почувстваме по-щастливи отвсякога. И също така може би, би било добре да се отърсим от онези моменти изпълнени с негативна енергия, да ги позабравим и оставим в настоящата година. Или да направим така, че да се сещаме за тях, колкото се може по-рядко през Новата година. Нали уж си пожелаваме накрая да я отчетем, като успешна и по-добра от предходната?

Не ми остава друго, освен да Ви пожелая да я посрещнете весело, в компанията на хората, които обичате - Новата 2012-та година!

Мартен Фуркад показа класа в дисциплината Преследване в Йостерсунд

2011-12-04T14:02:00.001+02:00

Фуркад пресича финалната линия

На поредното оспорвано състезание при мъжете в старт от СК по биатлон станахме свидетели днес. Мартен Фуркад беше най-бърз и безупречно точен в дисциплината Преследване на 12,5 км.
Французинът финишира с време 32:56.0, като не допусна нито една грешка в четирите си стрелби и благодарение на страхотната си ски форма спечели осмата си победа в своята кариера. Така той си запази жълтия стартов номер, като водач във временното класиране за Световната купа.

Втори на 25,5 секунди от победителят завърши Емил Хегле Свендсен, който водеше в състезанието след първите две стрелби, но при последните си две явявания на рубежа допусна по една грешка. Последната си обиколка, норвежецът извъртя в компанията на Ярослав Соукуп, който неочаквано само на метри от финалната права се отказа да го атакува. Въпреки това чехът постигна най-добрият си резултат в своята кариера до момента.

Четвърти с общо три грешки в стрелбата финишира норвежецът Тарей Бьо.

Надеждата на домакините за постигането на нова победа в лицето на Карл Йохан Бергман не се оправда. Шведът излезе първи след третата стрелба, но на последната не издържа и допусна 3 грешки, които го отпратиха на пето място..

Чехът Соукуп ликува след отличното си представяне

От германските състезатели най-предно класиране постигна Андреас Бирнбахер, който стартира именно от шеста позиция и въпреки неубедителната си първа стрелба, успя да завърши отново на шесто място. Ветеранът Михаел Грайс пресече десети финалната права.

Добро впечатление направи и швейцарецът Бенямин Вегер, който стартира от 13-то място и завърши седми на 1:08 мин. от Фуркад, допускайки само един пропуск на рубежа.

Добри думи за участието си в този старт заслужават и американските представители Тим Бурк и Лоуъл Бейли, които се движеха през по-голямата част от състезанието в Топ 10, но допуснаха съответно по 2 и 4 пропуска на последната си стрелба, които ги отпратиха на 9 и 13-о място.

Най-голямо изкачване с цели 26 позиции, в хода на преследването направи Симон Шемп (Германия), който стартира 35-и и завърши на 11-о място. Евгени Устюгов от руския отбор също се изкачи с 25 места от 42-о на 17-о място. Като цяло може да се каже за руснаците, че започват да влизат във форма този сезон, но все още са твърде далеч от най-добрите.

Пълен провал претърпя кралят на Преследването Оле Ейнар Бьорндален, който стартира девети, допускайки по една грешка в първите си три стрелби, които го отдалечаваха от върха. При четвъртото си явяване на стрелбището той допусна цели 4 пропуска, които го отпратиха на 27-о място.

Няколко думи и за българското участие в този старт за Световната купа:
Михаил Клечеров стартира 44-и и беше безупречен в стрелбите си от легнало положение, но навъртя три наказателни обиколки след стрелбите си от положение прав. Той успя да влезе в зоната на точките, завършвайки 39-и.
Другият българин Красимир Анев стартира 51-и, но допусна 4 грешки при явяванията си на стрелковия рубеж и завърши 44-и на 20-на секунди след Клечеров.

Топ 10: Преследване (Йостерсунд)

Фуркад, Свендсен и Соукуп

1. Мартен Фуркад (Франция) 0 32:56.0

2. Емил Хегле Свендсен (Норвегия)2 + 25.5

3. Ярослав Соукуп (Чехия) 1 +26.9

4. Тарей Бьо (Норвегия) 3 + 52.0
5. Карл Йохан Бергман (Швеция)4 +52.5
6. Андреас Бирнбахер (Германия) 3 +1:05.4
7. Бенямин Вегер (Швейцария) 1 + 1:08.0
8. Ларс Бергер (Норвегия) 4 +1:13.1
9. Тим Бурк (САЩ) 2 + 1:21.2
10. Михаел Грайс (Германия) 2 + 1:31.9

Първа победа за сезона на Магдалена Нойнер

2011-12-03T16:58:00.001+02:00

Победителката в спринта Магдалена Нойнер. Снимка: BILD

Първа победа за сезона постигна в спринтовата дисциплина германката Магдалена Нойнер в старт от СК по биатлон, който се проведе в Йостерсунд (Швеция). Тя допусна един пропуск в стрелбата си от положение прав и успя да изпревари норвежката Тора Бергер само с 0,2 секунди.

От своя страна Тора Бергер, която тръгна с втори стартов номер, също допусна една грешка във втората си стрелба и завърши на второ място.

Трета финишира миналогодишната носителка на Големия Кристален Глобус Кайса Макарайнен, която въпреки че допусна две грешки на огневия рубеж, завърши само на 15 секунди зад Нойнер и Бергер.

Челната десетка допълниха Синоеве Солендал (Норвегия), Дария Домрачова (Беларус), Мари Бруне (Франция), Валя Семеренко (Украйна), Андреа Хенкел (Германия), Светлана Слепцова (Русия) и французойката Мари Дорен.

Емилия Йорданова и Ния Димитрова завършиха с еднакво време на 52-о място, като по този начин ще стартират в неделя в дисциплината Преследване. Третата българка Нина Кленовска завърши на 75-то място.

И у кого сега е сопата?

2011-11-22T20:53:00.001+02:00

Не е изминал и месец, откакто народната любов се стовари върху ПП "ГЕРБ", а ето че управляващата партия вече започна да вади от чувалчето новогодишните подаръци, които старателно цяла година е приготвяла за своите послушни, добри и верни избиратели. Всъщност май подаръци ще има за всички, така че никой няма да бъде забравен от властта.

И за да не остане празно чувалчето с подаръци през следващата министър Дянков реши да осурвака предпразнично към 15 000 български граждани, които тъкмо се готвеха да окачат трудовите си книжки на стената. За тяхно щастие или нещастие правителството твърдо реши и продължава храбро да отбранява идеята си за бъдещото увеличение на пенсиите, тъкмо благодарение на спестените 30 млн. лева., които тези 15 000 прослужили на държавата българи трябваше да видят през следващата година. Ами, просто ще почакат. Защото за властта изглежда е от особено значение през юли 2012 г., да увеличи със забележителните 9 лв. пенсиите на всеки трети пенсионер. А догодина по това време може би пък ще сме свидетели на "ново 20", което ще е сполетяло правителството? Защо да не увеличат възрастта за пенсиониране с още една година, така че предизборно през юни-юли 2013 г., направо да дадат по 18 лв. отгоре примерно на поне половината дотогава "оцелели" пенсионери?

Преди около две седмици пък т. нар. Тристранка съгласува още едно поне според мен спорно решение, а именно да бъдат глобявани РАБОТЕЩИТЕ български граждани БЕЗ трудов договор. Само да припомня, че в тази Тристранка участват правителство, работодатели и синдикати, като последните я напуснаха само преди дни покрай историята със съкращенията в БДЖ. Утре Бойко Борисов щял да ги приема на среща, за са спасявал социалния диалог.

Да, готвят се протести във връзка с опитите на правителството за реформа в БДЖ. Според плановете на реформаторите близо 150 влака ще бъдат спрени, а 2000 работещи в системата, ще бъдат засилени към бюрата по труда тъкмо по Нова година. Безспорно в БДЖ има нужда от реформи, които обаче в настоящите условия, ще бъдат заплатени от служителите, които ще бъдат оставени без работа.

В скорошна перспектива в някои региони на страната, вероятно влаковете, като вид транспортно средство, ще се превърнат в рядко срещана гледка. Така, че пътувайки из страната не забравяйте - видите ли влак, направете по някоя друга снимка, за да я показвате на децата си, на които може би ще ви се налага в бъдеще да обяснявате що за превозно средство е това нещо - влакът?

А може ли един град без влак? Ами очевидно някак може, но не е лесно. Нови пазар се намира само на някакви си 5 км от национално известната гара Каспичан и като малък си спомням, че често пътувах с влак от Нови пазар до Каспичан, Шумен, Разград...Само, че вече от 10-11 години тук - само на 5 км от гара Каспичан влакове не пристигат, нито пък заминават. Повече от 10 години нито една власт не се опита да ни върне нашето влакче, поне то да пътува само между Нови пазар и Каспичан, откъдето вече всеки да си избира посока и разбира се влакът с който да пътува из страната.

Така на всеки, комуто се налага да пътува до Варна например най-напред трябва да си намери транспорт до гара Каспичан и в ролята на който влизат лични автомобили, помощ от приятели, таксита, пътуване на автостоп и понякога дори за някои освежаващи 4-5 километрови пешеходни преходи до заветната - гара Каспичан.

Но толкова за проблемите на БДЖ, от които тепърва ще си изпатят работещите, а подир тях и пътниците, някои от които скоро ще се превърнат в бивши такива.

Не мога да подмина и актуалната за североизточна България тема "Шистов газ". Има ли, няма ли - подписан договор със Шеврон? От няколко месеца насам, екоактивисти, учени, Бойко Борисов, министри, политици и жителите на засегнатите райони си прехвърлят горещия картоф по темата.

Само за няколко месеца десетки български граждани от всички краища на страната влязоха в ролята на екоактивисти, които постепенно се превърнаха в специалисти по темата "Шистов газ", опитвайки се поне да запознаят гражданите с опасната технология "фракинг", чрез която се извлича този газ.

Политици от различни партии си поиграха покрай изборите на защитници, проявявайки солидарност с хората и техните притеснения. Министърът на икономиката ни зовеше да палим свещички и да се молим тук край Нови пазар да го бъде този газ, пък бил той и шистов, защото с него щял да дойде и икономическия просперитет на града - теза, която до голяма степен застъпва и Румен Панайотов - новоизраният кмет на община Нови пазар, който дори определи едва ли не, като смущаващи решенията взети от предходния общински съвет за налагането на мораториум на територията на общината.

Накрая стана ясно, че премиерът е готов да посъветва депутатите от ГЕРБ да подкрепят евентуално едно предложение в парламента за налагането на мораториум върху шистовия газ, стига обаче да се намери, кой да го внесе.

И съвсем накрая стана ясно, че компанията "Шеврон" е обявила на сайта си, че е придобила 4 милиона декара на територията на България, върху които ще дупчи за шистов газ. Точка. А сега някой все пак ще посмее ли да каже, има ли няма ли подписан договор с Шеврон?

Правителството разбирало само от натиск и само със сопа можело да бъде спряно, заяви по-рано днес лидерът на БСП Сергей Станишев. Само, че точно преди около месец българинът даде сопата в ръцете на Бойко Борисов. А сега нека да се опита да си я вземе, ама друг път - след година и половина... може би.

Дискусия по темата "Шистов газ" в предаването "ДЕНЯТ" по ТВ+ (14.11.2011 г.)

2011-11-14T09:45:00.001+02:00

Предлагам на вниманието ви аудиозапис от участието на Ангел Славчев и Таня Косева от гражданската инициатива за забрана и проучването на шистов газ по метода на хидравличното разбиване, в предаването "Денят" по ТВ+. Темата на дискусията е шистовия газ, като енергийна алтернатива или заплаха за околната среда.

Дискусия по темата Шистов газ по ТВ+ (14.11.2011г.)

Ето ги новите общински съветници в Нови пазар (мандат 2011/14)

2011-11-11T09:29:00.001+02:00

Публикувам списъка със новите общински съветници в гр. Нови пазар. Със сигурност ще има още промени в неговия състав, които ще гледам да отбелязвам бързо и своевременно!!!

ПП "Граждани за Европейско Развитие на България"
1. Румена Стойнова Цанева
2. Ангел Любенов Куцаров
3. Боряна Дочева Христова

ПП "Движение за права и свободи"
1. Айсел Исмаил Руфад
2. Бейхан Ахмед Юсуф
3. Фейдан Васви Мустафа
4. Исмел Хасан Ибрям
5. Хюсеин Хамид Хюсеин

ПП "Българска Социалистическа Партия"
1. Васил Еленков Тонев
2. Ивалина Кирчева Димитрова
3. Красимира Дамянова Бунова
4. Александър Руменов Милков

ПП "Ред Законност и Справедливост"
1. Атанас Георгиев Атанасов
2. Веско Димов Вълчев
3. Красимир Лалчев Костадинов

КП "Обединени за Нови пазар"
1. Николай Ангелов Николов (председател на ОбС)
2. Иван Христов Безус
3. Рангел Драгомиров Рангелов
4. Мира Чанкова Славова
5. Любен Илиев Дамянов
6. Снежана Жечева Железова-Богданова

Защо загубихме изборите? Част Втора.

2011-11-09T20:08:00.000+02:00

Първо още в първите месеци на мандат 2007-2011 сред гражданите се създаде впечатлението, че екипът на Васил Тонев е колеблив и нерешителен. Безспорно е, че това е може би най-честния кмет, който Нови пазар е имал през последните може би 20 години. Той не си смени колата, не си закупи нови апартаменти, не си сменя и дори телефона т.н. не посегна към кацата с меда, така както биха направили мнозина на негово място.

Второ управлението на Васил Тонев беше открито – няколко интервюта в годината в някоя регионална медия и някоя друга поява в местната кабеларка т.е. каквото полезно и съществено да беше свършено в общината, то не стигна най-малкото поне, като информация до мнозинството граждани. Те се питаха, каква става, какво работят „онези” по кабинетите и на въпросът какво свършиха този кмет и неговият екип, се отговаряше с „Нищо”! С две думи липсваше ПР и някакви опити за рекламиране на постигнатото. Присъствието сред хората също беше доста слабо – някакви отчети в края на годината, представяни по пенсионерските клубове и няколко публични обсъждания на бюджетите.

Трето. БСП управляваше с подкрепата и на ДПС, които получиха едно зам-кметско място. Факт, който може би подразни по анти-ДПС настроените новопазарци и може би също така беше причина за спад в доверието към БСП. Всъщност и настоящия кмет стана такъв с подкрепата на Движението за права и свободи, които вероятно също ще запазят присъствието си в кметската администрация. Все пак мисля, че ДПС са фактор с който всички политически сили в града трябва да се съобразяват и все пак си мисля, че има някаква възможност един ден кмет да се избира и без гласовете на ДПС, но това надали някога изобщо ще се случи.

Четвърто. Предизборната ни кампания почна с огромно закъснение. За сравнение кампанията на Румен Панайотов започна още през ноември 2007 г., въпреки делото, което се водеше срещу него и продължи така цели 4 години, през което време той премери всеки квартал и всяка улица в него, заставайки лице в лице с хората и вероятно поемайки някакви ангажименти пред тях за в случай, че спечели изборите.

Кампанията на БСП-Нови пазар стартира към края на септември 2011 г., когато тепърва все още се правеха предизборите плакати, продължи в началото на октомври, когато започнаха и предизборните срещи с гражданите осъществявани най-вече в пенсионерските клубове или селските читалища – всички пред една малка аудитория, с изключение на срещите в с.Стан и мисля, че в с. Енево, където са преминали при изключително голям интерес.

Мисля, че закъсняха и предизборните ни материали тип „листовки”, които бяха готови към 9 октомври – две седмици преди края на кампанията. На същата дата се състоя и публичното представянето на листата съветници, кандидатът за кмет и кандидатът за президент, който също пристигна в Нови пазар.

На 11 октомври беше и посещението на Сергей Станишев в Нови пазар, който отдели 2 часа от времето си, за да ни подкрепи в кампанията. Вярно е, че поне тези два часа бяха добре и смислено запълнени в по-голямата си част.

В крайна сметка акцентът в новопазарските избори беше поставен върху купуването на гласове. Съмнения и слухове, някои от които бяха запечатани и в няколкото излъчени репортажа по националните медии. Но които не биха издържали в съдебна зала.

Интересното и в тази предизборна кампания, беше, че отделни подръжници на единия или другия лагер водеха ожесточени анонимни форумни „сблъсъци”, в един шуменски информационен сайт. Липсваше обаче сблъсък – лице в лице между отделните кандидат-кметове. Всеки ден иначе сред хората се носеха слухове, кой кандидат какво е говорил по адрес на някой свой опонент или кой какво е давал и обещавал.

В крайна сметка много от членовете на БСП гласуваха за Румен Панайотов (също бивш член на партията), със сигурност имаше и такива, които гласуваха за д-р Атанасов. Вероятно причината за това е било и моментното организационно състояние на партията, която тепърва търсеше консолидация, но вече в самото начало на кампанията.

На втория тур все пак кандидатът на БСП Васил Тонев събра 40% от гласовете или малко над 3000, срещу 4300 бюлетини пуснати в урните за Румен Панайотов.

Вероятно вътре в партията ще се правят още анализи за причините за тази загуба, но те едва ли ще станат някакво публично достояние. В тази и предходната част аз ви представих пък моята гледна точка към тази загуба и причините, поради които тя се случи.

Защо загубихме изборите? Част І

2011-11-09T19:37:00.005+02:00

Не съм писал от около два месеца. За съжаление трудно намирах някакъв смисъл да пиша по теми, особено пък по такива от политически характер. Може би пък не съм имал и какво ново да споделя. Като човек, който и в момента е без работа, вярвайте последният ми проблем може би бяха Бойко Борисов, управлението на ГЕРБ или политическата линия, която следва БСП – в национален мащаб.

Всъщност съсредоточих се изцяло през последните два месеца в предизборната кампания на местно ниво. Още през юли месец бях номиниран за листата общински съветници на БСП-Нови пазар. И в последствие попаднах в нея, като се включих разбира се и активно в предизборната кампания на партията.

Но изборите свършиха. БСП загуби, както местните избори в Нови пазар, така и президетските избори в национален мащаб. Кандидатът за кмет на Нови пазар, издигнат от БСП събра на първи тур 1503 гласа. или почти 18% - с 10% по-малко от кандидатът за кмет Румен Панайотов събрал близо 2300 гласа. Листата за общински съветници на БСП беше подкрепена също от малко над 1400 души, но се получи равен резултат между БСП и листата на ДПС, поради, което един от мандатите за общински съветници беше определен чрез жребий, който беше спечелен от ДПС.

В резултат в местния парламент влязоха следните политически сили: „Обединени за Нови пазар” – 6 мандата; ДПС – 5 мандата; БСП – 4 мандата; РЗС – 3 мандата; и ПП „ГЕРБ” – също 3 мандата.

Президентът на новопазарци в иборната нощ след втория тур, обаче се оказа Ивайло Калфин, който получи близо 60% от техните гласове.

Българския народ обаче избра за президент Росен Плевнелиев, а новопазарци за кмет – Румен Панайотов. На победителите да им е честито!!!

Миналата седмица беше време за анализи. От сутрин до вечер, си задавах може би следните обобщаващи въпроси: „Защо БСП-Нови пазар загуби местните избори?” „Защо БСП на национално ниво си остана втора политическа сила” и „Какво не достигна на двойката Ивайло Калфин/Стефан Данаилов, за да спечели президентските избори”?

Но първо на въпросът „Защо БСП-Нови пазар загуби местните избори?

През 2007 г., партията спечели местните избори с обещанията за открито и честно управление на града. Тогава на първия тур, тя получи над 2400 гласа. В последствие кандидатът за кмет на БСП Васил Тонев спечели на втория тур с малко над 4000 гласа.

Преди всичко смятам, че през 4-те години на управление бяха постигнати редица успехи, като запазването на болницата, основни или частични ремотни на отделни улици, реконструкция на пътния участък Стоян Михайловски-Преселка, осигуряването на няколкостотин работни места в общината по програмите за временна заетост и др. Бяха реазилирани и различни проекти в социалната сфера; подпомагани бяха и редица културни мероприятия, бяха финансирани и редица спортни мероприятия – за първи път беше изградена спортна площадка в кв. Възраждане, възстановен беше футболният отбор, беше изграден тенис корт и т.н и т.н.

Много от свършеното през предходния мандат вероятно ще бъде позабравено или ще избледнява в народната памет, но аз все пак ще посоча, че два основни проблема не успяха да намерят разрешение при предишното управление – осигуряването на големи инвестиции и проблемът с безработицата, която особено във време на криза придобива все по-големи размери.

И въпреки постигнатото през мандат 2007-2011, БСП едва се добра до балотажът, след като получи само 24 гласа повече от кандидатката на ДПС Айсел Руфад. Та, какво не ни достигна? Втора част.

И така до следващия път...

2011-09-24T23:12:00.001+03:00

Официалната предизборна кампания започна. Неофициално кампанията се води от месеци. Все повече оттук нататък ще чуваме и за места, където е в ход и кампанията по купуване на гласове. Други пък дори си плащат за да бъдат в нечии листи или просто за да се появяват в избираемата зона в една листа и да станат направо общински съветници.

Луди пари се харчат за плакати, билбордове или концерти на популярни изпълнители. Кандидати за кметове раздават наляво и надясно от неизпълними още по-неизпълними обещания, а много от хората им се радват и ги аплодират. Чудя се наистина ли им се връзват? Наистина ли вярват, че тоя дето е застанал пред тях и с приповдигнато изражение им сваля звезди от небесата най-малкото не ги лъже, като да не казвам какъв?

Да, за съжаление и на тези избори за местна власт и президент, вероятно милиони българи ще се подлъжат от обещанията и заявките на не един кандидат-кмет, кандидат общински съветник или кандидат-президент и ще пуснат гласът си за тях.

Мисля, че няма да сбъркам ако кажа, че хората все още търсят Месията, който "ще оправи", най-напред страната. Има хора, които търсят кметът, който притежава "силната ръка", с която 4 години ще тропа по масата и ще всява страх дори и в най-близкото си обкръжение.

И на тези избори ще си имаме няколко хиляди кандидат-спасители, които ще обикалят по градчета и селца и ще им "решават" проблемите, още щом си отворят устата, а някои може би направо портфейлът.

Хиляди знайни и незнайни герои ще Ви гледат от екрана, плакатите или направо в очите и ще ви лъжат, че те виждат и знаят за проблемите на вашата община, на Нашата държава и къде учтиво, къде не съвсем, ще ви приканват да ги подкрепите и този път! И така до следващия път...

Как всъщност борим корупцията?

2011-09-16T21:13:00.003+03:00

От седмица насам наблюдаваме един пореден скандал, за който знам, че е тръгнал от една реплика изпусната от Цветан Цветанов. Цяла седмица откакто се води война в която са замесени най-малкото един кандидат-кмет на София и един кандидат-президент и всичко това, защото през 2007 г., някой намигнал на Росен Плевнелиев, че трябва да даде пари под масата. Оставям подробностите, като например тези, че изнудваният е търсел помощ от червени общински съветници, че после случаят стигнал до Цветанов и това бил поводът за тяхното запознанство и т.н и т.н. Изобщо поредната политическа сапунка, на която ни правят зрители. И от сутрин до вечер чуваме, гледаме и четем обяснения за брокери и подкупи. При предишното правителство станало, а занимават сегашното. Занимават и всички нас. Да не би Росен Плевнелиев да е единственият човек в тази държава от когото някога са искали подкуп? А всъщност дотук не стана ясно, той все пак давал ли е пари, на тези, които са му намигвали, че трябва да им даде?

Тъжно е, но е факт, че още преди официалния старт на предизборната кампания, навлизаме във втора седмица от развитието на един скандал, сякаш изсмукан от пръстите. Един сякаш строго охраняван скандал, но след 4 години изваден от тъмният килер за да решава може би битката за София или битката за Дондуков 2?

Защо, когато тези събития, които днес стоят в основата на този скандал, са се случили преди 4 години, никой досега не е предприел някакви действия, като например да сигнализира прокуратурата?

Две години Росен Плевнелиев е министър на регионалното развитие и благоустройството. И през тези две години и сегашни и бивши управляващи са били наясно с този случай. Даже не знам как да го коментирам. Става дума, доколкото разбирам за един подкуп, който Плевнелиев е трябвало да даде на представители от управляващата партия в столичния общински съвет. Тогава Плевнелиев, търси съдействие от червени общински съветници, които очевидно са наясно със имената на хората, които са "изнудвали" бъдещия тогава регионален министър.

Задавам си следните два въпроса: Ако Росен Плевнелиев не беше номиниран от управляващите за кандидат-президент, дали ние щяхме да научим някога за събитията разиграли се през 2007 г.? За последните 4 години в цяла София, само от Росен Плевнелиев ли са поискали пари? Или поради факта, че той е кандидат за президент ни вълнува само неговият случай, а останалите просто са някаква статистика?

И все пак е скандално, че са налице твърдения по адрес на представители на управляващата партия, според които те са замесени в изнудване за пари. И нищо по разплитането на този въпрос, не се е случило нито при предишното управление, нито при сегашното. И никой не може да даде адекватен отговор на въпросът, как всъщност борим корупцията по високите етажи на властта? Или просто ставаме нейни съучастници?

Това е част от предизборната кампания на кандидат за кмет на София, в която волно или неволно управляващите въвлякоха своят кандидат-президент. И всъщност само толкова ли могат?

В интервю за сайта news359.bg: Всеки един купен глас би опорочил, един или друг вот

2011-09-07T11:28:00.001+03:00

Аз не виждам, да се задава краят на този проблем с шистовия газ. Не и докато премиерът Бойко Борисов не се заинтересува от мнението на хората, живеещи в североизточните райони, където евентуално ще се извърши добивът на шистовия газ“, заяви г-н Пламен Тодоров, който с интерес дискутира различни обществяени и политически събития в личния си блог.
Ето какво сподели г-н Тодоров за news359:
1. Вие сте едва на 24г., завърши ли сте хореография и археология, какво ви накара да се занимавате толкова усилено с политически въпроси и теми?
Паралелно с хореографията, при мен си вървяха и историята, заниманията в свободното ми време с музика, с археология в университета, а още от ученическите ми години своето запазено място сред многобройните ми интереси си имаше и политиката.
От тогава винаги съм се интересувал какво се случва в по света и нас. Гледах новини, редовно четях вестници, от телевизонния ефир знаех, кои са основните политически играчи и техните лидери, дори депутати. Винаги, когато имах възможност следях дори парламентарния контрол, сутрешни блокове въобще навсякъде, където се коментираше нещо за политика, не пропусках почти нищо. Гледах с интерес, политическите дискусии в парламента, когато се дискутираха вотовете на недоверие, и постепенно започнах да си изграждам през годините собствено мнение по един или друг въпрос, касаещ обществения и политическия живот на страната.
Вече през 2009 г., непосредствено преди парламентарните избори, реших, че може би моето мнение трябва да достига до повече хора и така си създадох личния блог, където в публикациите си, коментирах едно или друго събитие от обществения или политическия живот в страната. И така вече трета година.

2. Според вас, какъв ще бъде края на проблема проучване и добив на шистов газ и в полза на кого ще приключи той?
Аз не виждам, да се задава краят на този проблем с шистовия газ. Не и докато премиерът Бойко Борисов не се заинтересува от мнението на хората, живеещи в североизточните райони, където евентуално ще се извърши добивът на шистовия газ. Министър Трайков ни призоваваше наскоро от телевизионния ефир, тука в Нови пазар да палим едни свещи и да се надяваме, точно тук да открият шистов газ, че после градът ни щял да забогатее несметно. Но премиерът мълчи, което е нетипично за него.
Много се надявам, че няма да се стигне дори до проучване за шистов газ, защото последствията за природата и здравето на хората, ще бъдат непоправими. Чудя се, ще остане ли тук някой, който да се възползва от „онези” богатства, които ще потекат към нашата община? Ако вземе, че някой реши да остане, значи съвсем съзнателно е решил, че не му се живее много…

3. Как ще коментирате твърдението, че проблемът около проучването и добива на шистов газ и предстоящите избори вървят ръка за ръка, като всеки един от тях се възползва от предимствата и приоритетите на другия, за да достигне до желания резултат?
За съжаление факт е, че дискусията за шистовия газ, се появи точно преди провеждането на местни и президентски избори. Няма как един или друг политически лагер, да не се опита да се възползва от този факт, и съответно да се опита да натрупа дивиденти. Притеснявам се, колко политици, включително тези, които са кандидат-президенти, ще продължат изобщо да поставят темата за шистовия газ след датата 23-ти октомври? Може би едва тогава ще разберем, колко един или друг политик, всъщност го е било грижа за бъдещето на хората в засегнатите райони.

4. Какви очаквания и прогнози имате за предстоящите избори?
Мисля, че и тези избори преди всичко няма да са честни. Всеки един купен глас би опорочил, един или друг вот. Следя информацията, която излиза от социологическите агенции и оставам с впечатлението, че ГЕРБ ще спечели всичко. В същото време навсякъде около мене чувам, че хората не са особено впечатлени от досегашното управление на тази партия и коментират, че повече не биха гласували за нея. Чудя се, например дали пенсионерите ще отидат и ще гласуват за управляващите? Ами безработните, които са едни 10-15%. Ами дори работещите, при положение, че за две години доходите им по-скоро намаляват, отколкото да вървят нагоре. Ами бизнесът? Така, че ще ми бъде интересно, как тези хора ще гласуват на изборите? Ако смятат, че живеят по-добре в сравнение с 2008 г., нека да гласуват за управляващите.

5. Как си обяснявате продължаващото мълчание на партия ГЕРБ, която едва вчера излъчи свой кандидат-президент?
Мълчанието свърши, ама вижте изборите са другия месец. Не е честно спрямо избирателите, първо да ни сервират имена, които почти нищо не ни говорят, освен, че Калфин беше външен министър, Кунева еврокомисар, Росен Плевнелиев и той министър. И месец-два преди изборите ни ги представят за кандидат-президенти. Който й да спечели, 5 години ще бъде лицето на България пред света. И искат ние да го изберем? И как ще стане това, след като ние не знаем, по какъв път е минала тяхната политическа кариера? Хората например до преди две години не бяха чували името на Росен Плевнелиев. Аз го свързвам и досега само с магистралите, които са гордостта на това правителство. И си обяснявам фактът, че се спряха на него, с това, че той е най-популярен след Бойко Борисов и за две години опозицията, опита се, но не успя да му намери слабите страни.

6. Смятате ли, че след края на изборите България ще се промени към по-добро или ще продължи по същия път, независимo от новото управление?
Това е България и аз вече напоследък си мисля, че тук може да става само по-зле и никога обратното. Много зависи, разбира се и кой ще спечели президентските избори. Ако президент стане Росен Плевнелиев, който е от управляващата партия изобщо не очаквам нещо да се промени, защото нали знаете, че и сега каквото каже Бойко това все ставаше. Така, че смятам, че поне останалите две години от мандата си, ще ги изкарат по-лесно в сравнение, с първите две. На мнозинството от българските граждани обаче, ще им стане много по-трудно през следващите две години. Ако изборите бъдат спечелени от друга политическа сила очаквам политически сътресения. Спомнете си какво беше досега в отношенията Първанов-Борисов и Дянков-Първанов и т.н
Това заяви г-н Пламен Тодоров като добави, че е крайно време правителството да обърне внимание на хората и да се вслуша в Гласът на обществото./news359.bg

Те "градят", а онези за избори мислят...

2011-08-31T22:25:00.001+03:00

С отчет за първите две години от управлението си - така започна новият политически сезон за ПП "ГЕРБ". За разлика от управляващите, опозицията постави акцентът в своите декларации върху предстоящите избори.

Кой за каквото си мисли, както има една приказка. Първите не просто сънуват, а направо си мислят за втори управленски мандат, другите искат честни избори.

След като днес управляващата партия отчете, че през изминалите две години е постигнала бърз строеж на магистрали и рехабилитация на второстепенни пътища, върнато доверие на международните институции към страната, успешно усвояване на еврофондовете и ефективна борба срещу престъпност и корупция, стана ясно, че през следващите две години, тя ще работи за повишаването на доходите, ограничаването на безработицата, осъществяването на пенсионна реформа и подобряване работата на съдебната система.

Ех, какви отличници сме си избрали да ни управляват! Един по един проблемите отпадат, магистрала подир магистрала, шосе след след шосе, а ето, че сега и за джобовете ни ще мислят, и работа ще има...абе направо си имаме едни съвременни строители на нова европейска България. Неслучайно са си харесали слоганът "Градим България"!

А, ето на докато Той Гради България, старите партии - червени и сини и пембяни, мислят само как да спечелят изборите и се развикаха, че те няма да са честни този път? Някой обаче, знае ли кои избори през последните 20 години са били честни? Откъде са иначе онези приказките за кебапчетата, бира на корем и аху-иху? Или някой знае ли, кога не е имало хора, които са си пазарували гласове, че и дори цели секционни комисии по градове и паланки? Някой вярва ли, че и тази година няма да ги има дотук изброените изборни практики?

Но да се върна към отчетът на правителството за изминалите две години. Безспорно факт са строежите на магистралите, но беше добре да се уточни колко километра от тях всъщност са построени? Ние виждаме как всеки месец премиерът как прави първа копка или прерязва лентата на някоя вече построена магистрална отсечка, но колко км. всъщност е построил?

Възстановяването на доверието на международните институции към страната и успешното усвояване на еврофондовете отчитат още управляващите. Ами мога само да отправя едно Congratulations Borisov!

По въпроса за престъпността и корупцията. За 20 и повече години едва ли може някое правителство да се похвали, че е ограничило организираната престъпност и решително се бори с корупцията по високите етажи на властта. А за две години...спомням си как наскоро Яне Янев беше събрал в един огромен списък всичките специализирани акции на МВР за последните две години. Наистина това бяха внушителни и гръмки акции, с които често задължително започваше не една вечерна новинарска емисия. Сещам се за едни бандюги, които бяха буквално сгащени по долни гащи и макар и метнати на пода, към тях бяха насочени едни също така внушителни пистолети или автомати и едни камери...Чудя се колко ли от тези медийни герои все още търкат нара в пандиза? Ще дам пример със соченият за Октопод на родната мафия или т. нар. "честен гражданин", който след един месец ще участва в битката за "Дондуков 2". И до ден днешен не чух министър Цветанов да даде едно приемливо обяснение, освен типичното "ние ги хващаме те ги пускат", защо тази акция на МВР се сгромоляса с гръм и трясък? А също така едва ли има човек, на когото да му стана ясно как министър Цветанов се сдоби с едни шест или седем имота? Може би със 120 годишен трудов стаж, както беше отговорил един столичен кадър не ГЕРБ? И такива примери за последните две години - колкото си искате.

Добре е че все освен за втори управленски мандат, ГЕРБ даде заявка че ще работи за повишаването на доходите и ограничаване на безработицата? Как обаче ще стане това, когато няма пари? Добре ще е преди да обещават такива неща и да хвърлят пясък в очите на хората, както беше направено това с пенсиите наскоро, депутати или министри, първо да се консултират със Симеон Дянков и да го питат има ли, няма ли пари за вдигане на заплати и пенсии и тогава да обещават.

Защото е видно, че обещанията им се трупат едно подир друго. И както стана ясно съвсем наскоро, само 10% от всички дадени обещания от Борисов и министри са изпълнени, а остават само две години. Ами останалите 90%? За тяхното неизпълнение, кой ще е виновен, следващите управляващи ли? Пардон забравих, че сигурно те пак ще са от ГЕРБ!

Краят на лятото

2011-08-30T16:42:00.001+03:00

Наближава краят на безгрижното лято. Тъкмо бяхме свикнали да ни занимават, най-често с обстановката в Либия, Сирия или за преминаването на ураганът Айра по Източноно крайбрежие. Да не пропусна и кралските сватби в Англия и Монако и разбира се превърналите се напоследък в хронични, финансови кризи по света.

След като приключи и поредното задръстване по пътищата на страната, в следствие на Голямото завръщане на летовници и отпускари ни очаква и новият политически сезон, който политиците ще ни сюрпризират.

Отсега да е ясно на тези, които не са разбрали. Тъкмо през лятото, синдикати, работодатели и правителство, решиха че вече ще глобяват работещите без трудов договор. Честито на късметлиите и успех на куражлиите, които един ден биха могли да съберат сили и да се изправят пред началника за да му поискат трудов договор.

Тъкмо през лятото решиха и да разбунят духовете в северна и североизточна България, когато без знанието на местните, дадоха разрешение на американската компания "Шеврон", да добива шистов газ в тези райони, при това без да е налице екологична оценка за евентуалните последствия за населението и природата.

Поетапно навлизаме и в предизборната борба. Управляващите представиха на порции своите кандидат-кметове. Остана да разберем само, кого ще хвърлят и в президентската надпревара. Казват, че кандидат-президентът им е една много известна фигура, и едва ли не ни подтикват да прехвърляме старите ленти през годините, в които са се запечатали не един или два политически образа, много от които вече не си ги спомняме. Дали пък кандидатът Х, няма всъщност да се казва Соломон Паси или Петър Стоянов например? А дали пък неизвестното Х, не е чак толкова неизвестно, и дали не го виждаме всеки ден пред камери и микрофони държащо поне по една лентичка в ръка?

Други вече известни претенденти за столът на Първанов вече обикалят из страната и се срещат с хората по залички и салончета, където вероятно им говорят повече за външна политика, сигурност, хвърлят камъни в градината на ГЕРБ и общо взето се опитват да кажат на хората точно това, което последните искат да чуят, без значение ще стане или няма да стане.

От своя страна пък президентът Първанов си подготвя почвата за завръщане в БСП.

Други кандидати, като проф. Николай Василев, пък залагат на една изпитана през годините формула - той ще търси възмездие от всички, които през годините са забогатели на гърба на хората. Само че хората ги знаят и дори ги виждат ежедневно по вестници и медии. Те дават интервюта, не крият изобщо състоянието си движат се винаги с впечатляваща охрана. Даже веднъж ни ощастливиха, когато благодарение на едни хеликоптери успяхме да им видим къщите с басейните.

Впрочем, повечето правителства от Живково време насам идват на власт, за да накажат предците си. Към момента нямам информация за осъдени бивши или настоящи министри, депутати и най-висши управници, освен че е налице един контингент "политици", подир, които вървят по няколко дела и разследвания, които почти винаги завършват с оправдателна присъда или административна глоба. Най-впечатляващи бяха разбира се акциите по вадене на кирливи ризи от страна на настоящите управници, но след като му се наложи да се обяснява пред парламента, откъде има толкова имоти, министър Цветанов и подчинените му сякаш се кротнаха. Но в предвид, че изборите са след месец-два, кой знае, може да ни сюрпризират с поредната порция "виновати" по нечия лична преценка.

Опозицията пък реши да атакува управляващите точно в навечерието на отпуските. Последните два вота на недоверие, като че ли по-скоро укрепиха позициите на кабинета, отколкото обратното. БСП издигна Ивайло Калфин за президент, но пък дали това ще се окаже правилният избор? Онзи ден трябваше да обяснявам на една моя позната, кой е Ивайло Калфин. Казвам й, че е бил външен министър в предното правителство, при което от нейна страна - спомени никакви. А на въпросът й, кои са останалите кандидати, й отговорих, че дори и да й ги кажа изобщо няма да разбере кои са и какви са. И тези хора представете си, са тръгнали да стават президенти?

Идват и местни избори. Кандидатите за кметове изведнъж ще забележат, че са налице една поредица проблеми в общините, за които се надяват да ги изберат. Пак ще се говори за кучета, дупки, отпадъци, инвестиции и пр. и пр. и така може би до към края на октомври!

Задава се изобщо интересен политически сезон. Още повече, че ще има и избори, а също и много кебапчета, кошници с обещания и задължителното "предизборно" разпространение на петдесетолевки например? Представлението започва с пълна пара към началото на септември. Досега кандидатите само опипваха почвата и репетираха я в някое салонче я пред някоя камерка на някоя регионална медия, интересното предстои. Край на почти безгрижното политическо лято, защото може би оттук нататък ще се лее помия?

За президентските избори

2011-08-05T22:02:00.000+03:00

Днес започна регистрацията на партиите и инициативните комитети, които ще участват в президентските избори наесен. Очевидно е, че до средата на месец септември всички основни и нетолкова претенденти за Дондуков 2, трябва да са вече окончателно обявени.

Кампанията на тези, за които знаем, че ще се пробват в президентската надпревара вече започна – те използват всяка камера или всеки микрофон насочени към тях, за да блеснат с мисъл, за да обещаят и невъзможното само и само наесен всеки да има повод да се похвали че е излязъл победител. Е, все пак един ще стане президент, но кой?

Според социолозите президент ще стане кандидатът Х на партия ГЕРБ. Някои прокарват в проучванията си името на Росен Плевнелиев, други смятат, че бъдещия президент на страната ще се казва Бойко, но избирателите очевидно не се интересуват от името Му, а просто от абревиатурата, която ще стои зад него. Какво ще ни обещава кандидатът на ГЕРБ, би трябвало да разберем още в началото на септември.

За кандидат номер две – Миглена Кунева, знаем че тя обяви кандидатурата си сравнително раничко в сравнение с основните политически сили. Може би това се дължи на фактът, че г-жа Кунева е решила да играе с граждански и инициативни способи, срещу статуквото, упражнявано от политическите партии. Нищо, че тя самата до преди две години, беше част от това статукво, като част от НДСВ. Впрочев зад гърба й в нейния инициативен комитет стоят предимно представители на жълтата партия – бивши министри, а днес – граждани. Какво ще направи ако стане президент г-жа Кунева? Представям си как след някой друг месец, ще се разбушува една война срещу статуквото, ама дали тя си я представя е друг въпрос.

Кандидат номер три – Ивайло Калфин. Тук ще се опитам да бъда колкото се може по-безпристрастен. Неговата кандидатура беше излъчена след провеждането на десетки общински конференции на БСП, мнозинството от които го номинираха за кандидат-президент. Последва и гласуване в НС на БСП, където се получи нещо като сблъсък между автентично левите и тези, които стоят по-към центъра. Последните разбира се надделяха, но още в началото на своята кампания по адрес на Калфин се изсипаха повече атаки отляво, отколкото отдясно, свързани главно с неговото политическо минало и фактът, че той дори не е член на БСП.

Моето лично мнение е, че Левите в момента трябва да преценят, кой е техният основен приоритет: спечелването на тези президентски избори имено от кандидатът на Левицата или вследствие на вътрешнопартийните дискусии, ала „защо Калфин, та той дори не е..”, непосредствено преди самите избори, да доведем на власт кандидатът Х на ГЕРБ.

Кандидат-президентът Калфин до момента е заел позиция по проблема с шистовия газ, като обяви, че ще инициира провеждането на референдум по темата. Кандидатът Х на ГЕРБ загадъчно „мълчи” по темата шистов газ. Не съм чувал и Миглена Кунева да е вземала отношение по този въпрос.

Следващите кандидати за поста на Първанов, вече са тези, чиято основна цел, ще бъде на тези избори да помогнат на политическите сили от които произхождат да се позадържат над 4-те процента и ако успеят, малко да качат проценти, да сплотят електорат или ако щете изобщо да оцелеят на полтическата сцена. Само с митинги и провокации пред столичните джамии не е достатъчно за единия кандидат, да удържи мощния разпад по места на формацията, която оглавява. Заражда се нова националистическа формация и пред някога експлозивната „Атака” стои предизвикателството да мотивира все по-силно намаляващите си избиратели, някои от които силно разочаровани от неофициалната коалиция с ГЕРБ, да ги задържи и по-възможност да ограничи пораженията, нанесени от коалиционната политика на партията. Волен Сидеров сигурно ще обещава и неизпълнимото, за да се хареса на средностатистическия избирател националист-патриот?

Впрочем и другите кандидати вероятно ще обещават повече, надхвърляйки реално своите президентски правомощия. В крайна сметка може би според техните схващания президентът може да увеличава пенсии и заплати и да раздава правосъдие. Да бори корупцията и вероятно сегашния политически модел? Да, ама не!

Да споменавам ли имената на другите кандидат-президенти? По принцип един президент също трябва да бъде обединител на нацията. В този смисъл, допускам, че Волен Сидеров ще бъде президент на всички етнически българи, а другите ще трябва да духат супата? Кандидатът Атанас Семов пък ще сменя Конституцията, защото тази май не му харесва – изчерпала се. РЗС отдавна настояват за свикването на ВНС. Как ще ги издържаме тези 400 депутати не знам, но след тях ще потекат едни субсидии, едни пари...Кандидатът на сините – Румен Христов, нещо ми убягва от вниманието. Незабележим – така бих го определил с една думичка.

Кандидатът на ГЕРБ остана най-неизвестен. Сигурно ще ни го сюрпризират другия месец. Няма как, но допускам, че ако не е Бойко, сигурно ще е неговата сянка.

Това представлява към момента кандидат-президетският картинка. Кой ще стане президент наесен зависи от нас гражданите на тази страна и надявам се, ще изберем този който по-малко ще говори, по-малко ще хленчи и повечко ще работи, за да отстоява националните интереси.

Отново по темата за шистовия газ.

2011-08-01T20:21:00.001+03:00

"Проучването за добив на шистов газ е 100% безопасно"; Филмът "Газленд" е художествена измислица". "Общински съветници от БСП и ДПС, манипулирали хората, а последните трябва да запалят по една свещ и да се молят на територията на тяхната община да открият шистов газ, защото така бюджетът на съответната община ще нарасне многократно.

Това накратко представляват някои от изводите по темата за добивът на шистов газ, до които стигна в предаването "Тази сутрин", министър Трайчо Трайков. Съдейки по тези заключения на министър Трайков, мога да предполагам, че те са такива защото нито той, нито някой от неговите заместници не присъства на извънредната сесия на общинския съвет, по време на която професорите Константин Щерев и Георги Георгиев, запознаха гражданите на града със същността на технологията за проучване и добив на шистов газ, която оказва се е една и съща. Дали ще дълбаят за да установят наличие на газ, или ще го добиват, няма никакво значение, защото и при двата случая, в земните недра се вкарват под налягане едни и същи химикали, които без съмнение ще преминат и през водоносният пласт.

Така, че в случай, че водата, която използваме бъде замърсена с химикали, изобщо няма да ме топли това, че бюджета на общината щял да скочи неколкократно. Още повече, трябва да се подчертае, че вероятната цел на компанията Шеврон е намирането на шистов газ тъкмо в България, където очевидно пък си имаме и едно доста строго екологично законодателство. Може би тъкмо заради това трябва да сме толкова спокойни, и просто трябва да запалим по една свещичка с надеждата да открият газ тъкмо на територията на община Нови пазар, например. По думите на министъра излиза, че технологията е напълно безопасна, че тиражираните в интернет видеокадри от един филм са измислици, че съветници от една или друга партия, умишлено едва ли не само всяват паника сред хората и че трябва да проявим доверие към екологичното българско законодателство. Ето защо трябва да сме спокойни, защото един ден от Шеврон ще дойдат и ще ни обяснят всичките си намерения, а току-виж и вече направили първата копка за газта и добивите веднага са започнали. Но на каква цена?

Дори и да приемем версията на министър Трайков, че технологията за добив е безопасна, защо се полагат очевидно толкова, в това населението да се държи в неведение. Хубаво, е че се правят конференции по темата в София, но поне да бяха си направили труда, много преди това да вдигнат един телефон или да пратят писмо, за да уведомят кмета на община Нови пазар, че на територията на общината, която той управлява, фирмата Шеврон е получила разрешение за проучване и евентуален добив на газ. Нека да беше дошъл и поне един експерт от министерството на Трайков, който по време на общинската сесия да застане пред хората и да ги увери, че тяхното здраве и земите им по никакъв начин не са застрашени от добивът на шистов газ, защото хората са в такова неведение, че вече се говори дори за евентуално изселване на Нови пазар и околностите?

По повод внушенията на министър Трайков, че видите ли съветниците, които бяха излъчени в репортажа по БТВ сутринта са от БСП и ДПС, които едва ли всявали паниката сред хората, ще направя уточнението, че в действителност единият съветник - Ленин Пенев е от БСП, а другият - Цветалин Янев е от ВМРО!!! Тук е мястото отново да припомня, че на извънредната общинска сесия, проведена на 2 юли 2011 г., абсолютно всички съветници, включително тези от ГЕРБ гласуваха за налагането на мораториум върху проучванията за газ и нефт на територията на община Нови пазар!

Искам за утре да поканя жителите на Нови пазар и всеки, който може да се включи, на протест против добивът на шистов газ, който ще се проведе от 11,30 ч. до бензиностанция Петров (посока Шумен).

Предлагам на вашето внимание и видео от сесията, проведена на 2 юли в Нови пазар!

За бъдещата "драма" на половин България.

2011-07-09T08:04:00.001+03:00

През вчерашния ден публикувах писмото, което Николай Михайлов - докторант в САЩ е изпратил до общинските съветници в Нови пазар, в което той им благодари за тяхната позиция и настоява да не се допуска осъществяването на добив на шистов газ, защото последствията ще са пагубни за страната.

Силно бях впечатлен от позицията на Николай, което ме навежда на мисълта, че все пак темата за шистовия газ не е никак безразлична на българите отвъд океана, а и надявам се не само на тях. Това ме провокира да напиша и този коментар по темата.

В прочем от момента в който стана ясно, че правителството е дало разрешение на Шеврон за сондажи за шистов газ на територията на блок-1 "Нови пазар" до провеждането на извънредната сесия на ОбС-Нови пазар приемах със смесени чувства първо съобщенията, че край Нови пазар и че в България изобщо са открити такива огромни газови находища. Нека да припомня, че първоначалната информация, която излезе в общественото пространство, гласеше че залежите на шистов газ край Нови пазар биха ни стигнали за 300 години напред.

От друга страна обаче, останах с неприятното впечатление, че се върши нещо тайно, че има нещо скрито покрито. Изведжъж в една юнска вечер жителите на Нови пазар, гледайки новините на не една телевизия, научиха, че първо край града имало находище на газ и второ, че срещу 30 млн. долара или лева американска фирма е получила разрешение от държавата да сондира и да добива шистов газ без каквато й да е Оценка за въздействието върху околната среда. По-между другото за по-достоверно ни показаха с. Жилино и една запълнена с бетон дупка, където навремето според местните са били правели някакви проучвания. Защо обаче тази дупка е била запълнена и дали още преди 40 години властите не са видяли някаква опасност в разработката "шистов газ" можем само да предполагаме.

Вероятно от кадрите излъчени по една от националните телевизии, в представите на мнозина веднага се е появила представата за някаква сонда, поставена на това място, която видите ли първо ще ни освободи от руската енергийна зависимост и не на последно място ще се появят нови работни места, а страната ще цъфне и върже с газ, който ще ни издържа 300 години напред.

По време на извънредната сесия на ОбС-Нови пазар на 2 юли т.г., на която се реши кметът на Нови пазар да обжалва решение №427 от 16.06.2011 г. на МС за издаване и разрешение за проучване на нефт и природен газ на територията на блок-1 "Нови пазар", експертите проф. Константин Щерев (хидрогеолог) и проф. Георги Георгиев (нефтен геолог), запознаха присъстващите граждани, народни представители, медии и гости с методиката, посредством която се добива шистов газ. Също така стана ясно, че даденият за проучвания блок "Нови пазар", далеч не е ограничен до землището на град Нови пазар и околностите. Всъщност "Шеврон" е получила разрешение да проучва и евентуално да добива газ на територия заемаща 5 хиляди крадратни километра, разположена в границите на областите Шумен, Разград, Силистра, Варна и Добрич. т.е., когато един ден пристигнат американските сонди, те може да направят "първа копка" в близост до Разград, Варна, Добрич или например насред старата българска столица Плиска? Където си поискат, там ще дупчат, защото са получили разрешението на българското правителство.

На сесията в Нови пазар не пристигна нито един гост от министерството на Трайчо Трайков, който да ни запознае с плановете за проучвания. А също така и да ни увери има ли няма ли опасност за здравето на хората и въобще за екологията в района. От телевизионния ефир, непрекъснато ни уверяват, че няма нищо опасно за всички. Няма нужда и от екологична оценка (ОВОС), защото видите ли досега са правели 2-3 хиляди подобни проучвания за установяването наличие на газ или нефт. Професорите Щерев и Георгиев обаче също не отрекоха, че са правени такива проучвания и дори изразиха съмнения, в наличието на такива количества газ в блок "Нови пазар", за каквито се говори от самото начало. Само че дори, при сондирането за установяване наличието на шистов газ, в земните недра на дълбочина от 3 до 5 хиляди метра се впръскват химически обработена вода, при който процес съществува реална опасност от замърсяването на най-богатия водоносен пласт на България - още една причина да се настоява за екологична оценка, защото Шеврон е получила разрешение за проучвания на газ и нефт, а компанията всъщност е специализирана в проучванията и добивът на шистов газ.

Къде го има това в един гъсто населен район, да правиш проучвания за нефт и газ, без да има оценка за екологичните рискове? Ами скоро може би ще го има - тук в България.

Темата за шистовия газ обаче, която засяга бъдещето на хиляди български граждани обаче, се стори твърде маловажна за една от националните телевизии, която отдели 10 минути новинарско време да ни запознае и с най-малките подробности за неуспешния банков обир насред центъра на София и успешната акция на МВР по обезвреждането на бандюгите. Темата, за шистовия газ и по-конкретно за отразяването на сесията в Нови пазар, беше вместена в една минутка и нещо.

Опасявам се обаче, че темата за газта скоро ще надхвърли границите на блок "Нови пазар", защото вчера стана ясно, че България е обявила на търг общо 6 блока, разпростиращи се на територията на Централна Северна и Североизточна България. Пак казвам тука изобщо не става въпрос за една нивичка 5-6 декара, където ще забучат една сондичка и газта или нефта ще потече. Пак припомням, блок "Нови пазар" обхваща площ от 5 000 километра на квадрат!

И пак вчера министър Трайков е казал, че цялата "драма", е възникнала, защото имало голям шанс проучванията да се окажат успешни! Успешни, но знае ли на каква цена министър Трайков? Тази драма на местните новопазарци, рискува един ден да се превърне в драма на половин България, особено с темповете, с които се дават разрешителни за добив на нефт и газ - насред плътно заселени територии. Накрая колкото и невероятно да звучи, няма да ни оставят никакъв друг избор, освен да хвърляме зарове по картата на света и там където паднат - там да ходим, колкото се може по-далеч от България, защото макар да не е пустиня, както ни написа онзи ден Николай Михайлов, благодарение на политиката на това правителство страната е на път да стане...

Докторант в САЩ: "България, не е пустиня. Моля ви, не допускайте сондирането за шистов газ".

2011-07-08T14:09:00.000+03:00

След извънредната сесия на ОбС - Нови пазар, на която бе взето решение да се наложи мораториум върху проучванията и добива на шистов газ на територията на общината до изготвянето на оценка за въздействие върху околната среда, съветниците, получиха писмо от докторант в САЩ, който подкрепя техните усилия. Ето какво пише Николай Михайлов, докторант в Университета "Вандербилт" в Нешвил, САЩ.

"Уважаеми дами и господа общински съветници,

Казвам се Николай Михайлов, докторант в Университета "Вандербилт" в Нешвил, САЩ. Сърдечно ви благодаря за изразената позиция против добива на шистов газ в Североизточна България.

Родом от Варна съм, там възнамерявам да работя след завършването на докторантурата си по "Общностни изследвания и програми". Изключително съм разтревожен от решението на Министерския съвет да разреши на американската компания "Шеврон" да проучва за сондиране чрез хидравлично разбиване около Нови пазар. Особено безнадежно ми се струва приемането на 30 милиона евро "такса" за разрешение. Струва ми се, че при такъв разход корпорацията трудно ще се откаже от развиване на находището. Ще бъде много трудно обективни оценки на риска да надделеят над ангажираните политически и финансови интереси.

Много неприятна ирония е, че добивът на шистов газ вече се оспорва горещо в САЩ. Колегите и приятелите ми в Чикаго, където прекарах последната година, са много информирани за опустошителните ефекти от сондирането върху водите, почвите и въздуха. Доверието в "Шеврон" и другите нефтено-газови корпорации просто не съществува. Обидно е, че такава мръсна технология се предлага в България. Проблемът обаче не е в обидата, проблемът е да съхраним природните си ресурси и здравето си. Затова ви благодаря за изразената позиция. Моля ви, продължавайте да я отстоявате. Цели региони в САЩ са превърнати в пустини в момента, където остават само сонди и болни хора. Реки, поля и въздух се замърсяват с над 600 вида химикали, повечето изключително вредни за хората и природата. Технологиите за добив не се подобряват с времето. С навлизането на сондирането в по-гъсто населени щати, в САЩ започнаха масови протести и сондирането беше забранено в щата Ню Йорк и вододайната му зона, захранваща 16 милиона души. България не е пустиня. Нови пазар не е пустиня. Моля ви, не допускайте сондирането за шистов газ. Ползите от него са краткотрайни, а щетите - на практика вечни. Както каза една от интервюираните жертви във филма "Газленд", корпорациите идват и разбиват всичко.

Оставам на ваше разположение за подкрепа на усилията против добива на шистов газ в България.

Поздрави,

Николай МИХАЙЛОВ"

Нито глас, нито кадър, нито Бойко ли?

2011-06-30T21:39:00.000+03:00

Ще устискат ли без Бойко на 5 юли българските медии така, както ги призоваха инициаторите на групата "Ден без Бойко Борисов" във Фейсбук?

Преди няколко дни се появи групата "Ден без Бойко", която призова всички медии, поне за ден, да ни лишат от медийното присъствие на Бойко Борисов. Това означава, че на споменатата по-горе дата, ако медиите изпълнят исканията на инициаторите на групата, всички ние няма да можем да Го видим, как държи в ръцете си поредната отрязана лентичка, как в един и същи ден е давал интервюта от различни краища на страната, няма да можем да го видим и как играе футболен мач, няма да можем да го видим и как остро за пореден път критикува управлението на омразната тройна коалиция. Сигурно ще трябва да пропуснем и сравнението, което може би премиерът ще направи при посещението си в някое селце, че между българите и овцете няма кой знае каква разлика. И още и още знайни и незнайни моменти от приключенската програма "Денят на един премиер" - 5 юли!

Естествено, обаче медиите вече отразиха присъствието на тази фейс-група, отразиха нейните искания, но в уречения ден, ще я хвърлят в кошчето, защото ние не можем да бъдем лишени от Неговият образ, от Неговите деяния, действия и бездействия. Дори съм сигурен, че ние още нищо не сме научили за Него и тепърва ще изпитаме необходимостта да се насладим на кадрите, в които Той лично се е намесил и е спрял поредната аварирала кола на Владимир Путин; някой ден може да го видим и на борда на някой самолет, намесвайки се лично в антитерористична операция по обезвреждането на своя бивш коалиционен партньор Волен Сидеров, който е поставил под въпрос успешното приземяване на поредния самолет на германските авиолинии; а струва ли си, да ни лишат от кадрите, в които фамозният ни премиер прави и най-невъзможните финтове, еднолично обезвреждайки поредния футболен отбор, изпречил се по пътя към "А" група на ФК "Витоша"?

Не знам за Вас, но аз искам отново да чуя поредното Congratulations, Borisov, което ще излезе от неговата уста. Искам да чуя, отново, че ще помагаме на сръбските и гръцките братски народи, по пътя на едните към ЕС, и по пътя на другите...към нашата реалност. Искам да чуя и поредното компетентно мнение на нашия премиер, дадено по време на поредната среща на високо равнище, визирайки в него Либия, Гърция, и пр.

Позволявам си накрая да се обърна към медиите, с призива да не се поддават на този фейс-призив, защото що за ден ще бъде този, в който аз няма да чуя Неговото име? Ще има ли смисъл да гледам новини, когато няма да видя нито един кадър с Него? Как ще намеря смисъл в това да си купя вестник, в който няма да има нито една негова снимчица? Защо ще гледам информационните сайтове, когато ще ме занимават само с проблемите на гърците, изобщо с толкова негативна информация? Защото всеки допълнителен километър, за мен е лъч надежда в тъмнината; защото всяка лентичка в ръката Му, означава нов музей, нов стадион, нова църква, нова зала, нова отсечка, изобщо Той всеки ден и нощ мисли как да построи една Нова България. Моля Ви направете ни съпричастни към този процес, покажете ни как е минал и неговият 5 юли. А на тези от Вас, които не искате да Го чуват и виждае, ще Ви посъветвам на 5 юли, да изключите телевизора, радиото, да затворете инфо сайтовете, да подминете будката с вестници, да си сложете слушалките, да си отворите бирата и пр. и пр., макар, че искате или не - неговото име рано или късно ще ви застигне! Ако не на 5-ти, то най-ероятно още на шести юли!

Аз, кучето

2011-06-29T18:06:00.002+03:00

Българите трябва да се издръжливи, колкото неговите кучета – не спряха да повтарят медии, политолози и анализатори - едни хора, които щом видят, че Бойко се изплюе, се втурват да правят в редакциите си лабораторни анализи на полученото слузесто съдържание. Слушам ги тия приказки вече няколко дена, защото навсякъде за тях хората все говорят. Абе гледам ги тия хора нямат ли си друга работа? Обидени ли му са, казал ли е той – премиерът, кой знае каква лъжа, не знам? Но знам и се чувствам горд, като куче, че ние кучетата, вече се изравнихме, че даже и задминахме българите по права и дори по финансови средства, които ни се полагат през годината. Най-после чухме признанието, изразяващо се в знак за равенство между нашия род и този на българите. Каза го не кой, а техният премиер – г-н Бойко Борисов.

Понеже може би някои от вас, които ще прочетат тези редове, ще се запитат, кой е Бойко Борисов, ще ви обясня, че той е все едно главното куче, но не в нашата глутница, а в страната на събратимите ни българи. Не им завиждам на нашите събратя обаче, защото за разлика от нас, те не живеят много добре, макар, че ходят изправени на два крака и че имат един куп други предимства, като например, коли с които често волно или неволно убиват по пътищата много наши изгубили се четириноги приятели.

Някога ние бяхме господарите на контейнерите за смет. По цял ден обикаляхме, търсихме и намирахме, толкова за ядене, колкото да не заспиваме с празни стомаси. От година на година обаче, ние си имаме все повече конкуренция и често се стига до сблъсъци, когато някой от онези българи ни превари и вземе полагащата ни се от боклуците хранителна плячка. Но не се оплакваме, защото не всички българи, не всички от тези "кучета" са толкова лоши с нас. Когато например някои от тях ни хванат, първо зашеметяват, а изведнъж отваряме очи и се събуждаме на някакво непознато място, заедно с още стотици мои събратя. На това място всеки от нас си има обособена клетка, хранилка и все неща по всевъзможните изисквания на този как се казваше....Съюз на Европа ли бешеее? Няма значение, защото там още ни къпят, лекуват ни, ако сме болни, вкарват ни едни остри тънки метални тръбички, с които ни вкарват някакви лекарства, след което се чувстваме все по-добре и по-жизнени. И току-виж след някоя друга седмица, идва някое българско семейство, ама от тези дето ходят на два крака. Поогледат ни, помилват ни и ето на, че са си харесали онази немска овчарка – притрябвала им за да им пази многоетажната им клетка. И там след като я вземат, тя ще си има собствена такава. И отново ще си я хранят, гледат, ще й се радват, ще я показват, ще се снимат с нея, и ще си играят децата. Весело ще си изкарат.

Какво обаче да кажа, за нашите нови събратя, ходещи на два крака? Съжалявам ги, защото по цял ден според правилата на техния водач г-н Бойко Борисов, трябва да блъскат за по няма и 200 лв. Вечер като се приберат, не могат да гледат, едвам дишат и се чудят, откъде да намерят още да блъскат някъде, защото онези банкноти все не им стигат. Вярно, че понякога и някои от нас кучетата имаме вина, защото се случва да сдъвчем по някоя друга двадесетолевка, но това се случва веднъж-два пъти в годината. Или поне така съм чувал в разказите, които вечер кучетата си предават от улица на улица, от квартал на квартал, от град на град. Много от нас не заспиваме до зори, докато не чуем и последната кучешка история, в която някое четириного ни говори за българите – тези кучета, които Бойко Борисов все ги държи горките от късо по-изкъсо. Сигурно не сте чували историята на онази българска майка, която вдигала рамене пред децата си, опитвайки се да им каже, че тази вечер, трябва да си лягат гладни? Да бяха отворили вратата, на кучето си ....., което драпало по вратата, за да излезе и за да донесе нещо останало от кофата за боклук. Все щеше да им измами поне за кратко гладът. А и нали сме вече събратими, трябва да си помагаме, ама колкото и да се стараем, да си останем най-добрите приятели, колкото й да се стараем да им помагаме, не можем винаги да им помагаме. Така например, един български мъжки се разболял от тежка болест и когато отишъл да си вземе лекарството, то го нямало, а когато отишъл на другия ден, нашия събратим с бялата престилка срещу него, му обяснил, че трябва да даде над 1000 пари в брой, за да му даде жизненоважното лекарство. Ама той пък като нямал пари? И ние като нямаме та да му дадем? Вайкал се човекът, залежал се и си отишъл...
Това не е кучешки живот, приятели мои, защото ние истинските кучета, като се разболеем дават мило и драго да ни излекуват, а тези – двукраките... са просто пътници. Добре, че все пак съм си истинско куче, мен поне никой не ме държи изкъсо, а тези – българските, горките толкова са ги стегнали, че чак се задушават. Още малко и ще вземе да ги умори този техният водач г-на Бойко, не се ли усеща това българско двукрако създание? И добре, че нашият водач, я го видим, я не; я го разпознаем по звука от онази част на града, а изобщо пък не го чуем, но с него изпитваме само гордост, когато ни поведе в най-трудните ни дни, защото ние разчитаме на него и той на нас. Защото се грижи за нас и заедно си пазим територията и сме силни и единни, когато някой ни застраши. А те – българските, не могат нищо, освен да си лаят, докато натовареният с открадното от самите тях керван си върви по пътя. Горките те...

Недостойните опозиционери

2011-06-17T19:01:00.002+03:00

Правителството на ГЕРБ оцеля и при втория, поискан от опозицията вот на недоверие. Всъщност едва ли някой от представителите на опозицията си е правил някакви илюзии, че правителство може да бъде свалено. Вероятно и вотът, като парламентарен инструмент, не е имал като основна цел, свалянето от власт подчертавам на кабинета „ГЕРБ”. Не и при това парламентарно съотношение на силите. Макар че можеше, защото освен БСП и ДПС през последните седмици, ще припомня, че и Сините, зачестиха с критиките по адрес на ГЕРБ, а партия Атака дори искаше оставката на Цветанов, като отношенията им с ГЕРБ се поизостриха и като че ли беше сложен край на безусловната подкрепа на Сидеров и компания за политиката на ГЕРБ. И така видяхме, че в българските политици, умеят много неща, но само на думи. А когато стана време за действия, изпълзяха, като да не казвам какво от парламентарна зала без да натиснат нито едно копче на пултовете си.

Междувпрочем, още от вчера, стана ясно, че няма смисъл да наричаме излъченият от ГЕРБ кабинет, с думите „българско правителство”. Ние вече нямаме българско правителство. Това е правителството на онзи, който днес каза, че му е неприятно да гледа вносителите на вота на недоверие от БСП и ДПС. На българския премиер му е неприятно да погледне парламентарните представители на над милион и половина български граждани. След като на премиера му е неприятно да гледа моят народен представител, считам от този момент, че и аз също съм му неприятен. Премиер на когото милиони български граждани са му неприятни, може ли да се нарече всякакъв, но не и „български” премиер? Така, че считам от днешна дата, това правителство, просто като правителство на ГЕРБ, което е недостойно да се нарече българско. Считам, че от днес аз съм недостоен, да погледна към телевизора, когато излъчват поредната церемония по рязане на лентички, с участието на Негово Телевизионно Величество премиерът Бойко Борисов.

Но да се върна към гласувания днес вот на недоверие. Никога досега, не се е случвало, дебатите по вота на недоверие, да не се излъчват по националните медии. Може би милионите български граждани, са били недостойни да чуят мотивите на вносителите на вота от една страна и защитните аргументи срещу него на управляващите.

Спокойно можеше управляващите да отложат с поне с един-два дена обсъждането на вота. Вместо това те се постараха да извлекат максимална полза от трагедията на неколко почернени български семейства, аргументирайки се именно с тяхната трагедия, що се отнася до въпроса дали все пак дебатите да се излъчват по националната телевизия.

Не чух обаче днес аргументите, с които мнозинството гласува телевизията, да не излъчи самото гласуване на вота. Предполагам, защото вотът на недоверие не беше отправен към „българското правителство”, а беше отправен към ГЕРБ и Бойко Борисов.

Въпреки, че опозицията, не успя да свали правителството, днес поне стана ясно, кой кой е в парламента. Поне стана ясно, кои политически сили, не стоят зад политиката на ГЕРБ. С поведението си, „Атака” и „Синята коалиция”, независимо от техните аргументации защо не искали да участват в гласуването на вота, доказаха, че са втора и трета подпорна колона на ГЕРБ. Самията факт, че те напуснаха парламентарната зала при гласуването, показа тяхното място. Всички други техни приказки, колко били критични към ГЕРБ, как вече били на път да свалят подкрепата си от ГЕРБ, е показетелен, че тези политически формации не се стремят да се преборят на едни избори за доверието на хората, те предпочитат да я консумират наготово и са готови да се задоволят, с остатъците, които господарите от ГЕРБ ще им подхвърлят от софрата.

Може би не някой вот на недоверие, не гневът на тълпата, а високомерието и пренебрежението, които управляващите демонстрират, към проблемите на гражданите, към проблемите в не един управленски сектор, поставяйки на карта съдбата на не едно българско семейство, поставяйки под въпрос изобщо бъдещето на не един български град. Премиер и министри, могат да приказват каквото си искат, ако искат могат да спрат излъчването и на следващите дебати при обсъждането на някой друг вот на недоверие, но не могат да затворят очите на хората, които виждат всичко, и които в мнозинството си едвам свързват двата края ден след ден. Защото те един ден, отново ще бъдат призовани да се явят пред урните за да поставят оценката на това управление, която смятам, ще бъде напълно заслужена.

Трудова борса за безработни се състоя в Нови пазар

2011-06-16T19:14:00.002+03:00

С едноминутно мълчание в памет на загиналите при катастрофа на АМ "Тракия", започна трудовата борса за безработни, организира през днешния ден от ДБТ-Нови пазар. Мероприятието се проведе в многофункционалната зала на НЧ "Христо Ботев-1872" гр. и имаше за цел да срещне работодатели от Нови пазар и Каспичан с активно търсещите работа жители на общината.

Гост на събитието беше и кметът на Община Нови пазар, инж. Васил Тонев, който направи кратко изложение. Според него, тези срещи са полезни и за работодатели и за търсещите работа, като именно към последните, той се обърна с думите, че те трябва да бъдат активната страна. Като проблем номер едно за жителите на общината, кметът посочи безработицата. Той подчерта, че икономиката е в криза и в действителност работодателите, които могат да осигурят работа не са много. Кметът даде за пример, че в неговия приемен ден, средно поне трима граждани търсят от него съдействие за работа и допълни, че възможностите на общината да осигурява работни места, са като кандидатства по програми към "Министерството на Труда и Социалната Политика". Така например близо 50 човека са започнали работа, като еколози, огняри и спасители по такива програми през последните няколко месеца.

В трудовата борса участие взеха представители на фирмите "Дожен-Георгиев" СД, "Фуражи ООД", "Керамик техно сервиз" ООД, "Феникс-Мел" ООД, "Айсис" ООД, "Солвекс Мира Фрукт" АД, "Бакхус-4" ООД, "Керамат" АД, "Маяк КМ" АД, "Алмед" ООД, и "Керамит" АД, които запознаха присъстващите граждани със текущите свободните работни работни места във техните фирми и с условията за работа в тях.

240+30-30=240 - Гарантирани от Дянков!

2011-06-15T19:35:00.000+03:00

Няма да има увеличение на всички пенсии, а на заплатите - ще сметнат, ще решат и ще кажат, но след първи юли. Така напрактика тези дни министърът на финансите разби на пух и прах и най-нищожните скрити и покрити надежди на българите да получат увеличение на работната си заплата или пенсия от началото на месец юли.

Вече не помня, как започна всичката тази истерия с възможното увеличение на доходите. Кой какво казал, кой за какво настоявал и кой за какво е гарантирал, но спете спокойно и когато следващия път някой министър Ви каже, че Ще има увеличение на заплати и пенсии, не бързайте да се радвате, или да питате съседа Пешо, от коя дата ще си получите голямото "увеличение".

Вече не се интересувам и откъм подробности, като от кога и с колко, това правителство е решило да подобрява жизненият стандарт на нацията. Ще видим и ще поживеем, казвам, когато стане въпрос за доходи и обещания на управляващите. А, тя работата е там, че ние живеем (по-скоро още мърдаме), и си гледаме, ама нищо отникъде не виждаме.

Обещанията и заявките на министри от кабинета ГЕРБ за повишение на доходите, създават напразни надежди сред хората, че държавата, макар и минимално ще ги подпомогне впредвид натрупаната инфлация от последните две години. Но уви, помощ не чакайте, пък било то и от държавата. Не вероятно, ами на 99:% и работодателите ще въстанат срещу което й да е искане за увеличение на минимална работна заплата. Някои "българи" се вдигнаха наскоро, ама колкото да поизгорят някое друго килимче пред една столична джамия. Останалите обаче, щракаме с пръсти и си мислим, че всичко ни е наред, ама не е! Вярвате, че Той и Те, мислят за благото и просперитета на нацията? Вервайте си!

Предпоследното стъпало е по-високо, отколкото си мислех.

2011-06-15T00:24:00.002+03:00

Преди една седмица, напуснах за втори път през живота си, пределите на България. Поводът за това беше, участието на танцов ансамбъл "Луди млади", при НЧ "Христо Ботев-1872" гр. Нови пазар, на международния фолклорен фестивал "Vara Pielеsteana", провеждащ се за трета година в селцето Пиелещи, намиращо се само на няколко километра от гр. Крайова (Румъния).

Участие във фестивала взеха танцови състави от Албания, Румъния и България (представена от "Луди млади". Самото селце, в което се провежда фестивала, доколкото разбрах след три години, ще бъде квартал на Крайова.

Тръгвайки за Румъния не знаех, какво да очаквам. Някои роднини се впускаха в разкази ала имаше едно време, когато бяхме в Румъния. Тези разкази датираха от Татово време и в тях основните опорни моменти бяха бедността и мизерията, в която живеят румънците, а също така и някои характерни черти на средностатистическия румънец, за които не смятам да Ви споменавам.

Приех, всичко това с едно наум, защото през последните няколко години, Румъния потръгна напред, а България - точно в обратната посока. И все пак нямах представа, какво точно ще видя и в крайна сметка, какви ще са впечатленията, които ще запазя от тази страна, за сравнително краткия си предстой там. Най-вероятно тези впечатления щяха да си останат твърде повърхностни. И все пак ми се искаше, като се върна в България, разказът ми за преживяното там, да не се изчерпва само с думите "Ми изкарахме си чудесно"... Затова и в следващите редове ще се опитам да нахвърля своите впечатления, събрани за сравнително краткото време прекарано в Румъния.

Да, безспорно си изкарахме чудесно. Още на девети юни, участниците във фестивала, изнесоха концерт на централния площад в Крайова. Преди да тръгнем, погледнах какво пише във Уикипедията за града и там видях снимката на сградата на "Окръжната палата". Докато дефилирахме малко по централната улица на града и се чудехме, къде точно ще играем, изведнъж се озовахме насред един площад с пейки, цветя и фонтани - блестящ от чистота при това точно срещу сградата на Окръжната палата. Тогава си помислих, че "точно тази сграда видях на снимката предната вечер". Супер! Почувствах се много горд и щастлив, че имах възможността да представям България на този фестивал, че нашият състав изигра няколко танца в самото сърцето на този хубав град. Накрая след концерта си потропнахме и едно право хоро, озвучено от гайдата на Данаил Енчев. Повярвайте това беше уникално изживяване, поне за мен, а надявам се и за всички останали.

А Публиката? Когато пристигнахме на площада не видях да има хора, които да са се събрали по някакъв повод там. Само случайни минувачи, които при започването на програмата се посъбраха около мястото на което играхме. Тогава си помислих, че тези почти спонтанни концертни програми в центъра на града, не са рядкост и вероятно са като един вид забавление и развлечение за румънците, организирани със съдействието и на местната управа. Един вид атракция за случайните минувачи, които да разказват после, че са гледали българи, албанци и др. да танцуват народни танци. Бях изумен, когато на площада след концерта ни спряха няколко българи, които ни поздравиха и ни казаха, че живеят и работят там.

На другия ден имахме възможността да посетим и да разгледаме малко по-обстойно града. Първоначално от нашия шофьор на автобуса, разбрахме, че Крайова е с население от около 1 млн. души. Според Уикипедията обаче, там живеят около 300 000. Не сметнах за необходимо да възразявам и да се опитвам да убеждавам, целия автобус, какво съм прочел в уикито, преди да тръгнем. Наистина щеше да е трудничко, защото градът изглеждаше наистина голям - широки и добре асфалтирани булеварди, с ясна маркировка и пътни знаци. Много фонтани, паметници, паркове и градинки; университет, добре запазени сгради вероятно архитектурни паметници и не съвсем добре такива. Групата ни посети сградата на Общината и на Окръжната палата, както и на етнографския музей. Разбира се направихме си и много снимки. Част от групата ни, силно се позаинтересува къде е местния МОЛ? Оказа, че те нямат просто МОЛ, а имат цял "Търговски център", простиращ се на 4-5 етажа. Естествено повечето отделиха време и финанси за него.

Ден 4 - участието ни на самия фестивал в Пиелещи. Струваше ми много странно, цял един фестивал да бъде организиран в едно такова селце. Само дето очевидно организаторите бяха положили много усилия, докато селектират участниците във фестивала - състави от Румъния, Албания и България, да им разработят програма по престоя, да им поемат съответните разходи и дори да се поотпуснат с един неголям награден фонд. При това, тук изобщо не става въпрос за много известен фестивал. А самото селце смятам, че си беше хубаво. Защото вместо да се съсредоточат, като нас да строят само магистрали, по целия път до Крайова, попадахме на пътни участъци, в които се извършваха някакви ремонтни и поддържащи дейности, като преасфалтиране, почистване на крайпътна растителност и дори разширяване на пътни платна. (Ще дам един български пример, когато на връщане край Разград при проливен дъжд, се извършваше кърпеж, ако мога така да го нарека на главния път.)

В Пиелещи, също имаше улици, които си бяха наскоро асфалтирани, а на местния стадион, беше изградена и една сцена, където вероятно се провеждаха различни концертни прояви под открито небе, както щяхме да се уверим същата вечер, когато ни поканиха на дискотека, организирана за участниците във фестивала. Имах чувството, че съм попаднал в някакво друго време - диджеят пускаше музика от различни стилове и епохи - не бях слушал отдавна Макарената или Asereije. Е, имаше разбира се и румънска съвременна денс музика.

На другия ден - в неделя, отново част от групата отпътува за Крайова за нова разходка по центъра. Отново ще използвам думата "изумен", защото бях такъв, когато видях, че централните булеварди на града, бяха затворени за движение и пешеходците свободно си вървяха по пътното платно. Може би е имало повод да ги затворят, но по-скоро се съмнявам, че това е просто традиция, за неделния ден, да затварят центъра. Затворени бяха и голяма част от магазините, включително и Търговския център. Човек и да искаше да си остави някъде парите, нямаше къде да го направи.

В неделния следобед предстояше дефиле, по улиците на Пиелещи, кратка концертна програма и награждаване. Не успях да науча много за журито, което оценяваше изпълненията на съставите, но разбрах, че било достатъчно авторитетно. Кмета на селото, като директор на фестивала (понеже носеше такава табелка) също много ни хареса.

Време беше да започне и дефилето на участниците, по улиците на селото. Но то започна и приключи пред сградата на местното читалище, където ни приютиха поради изсипалия се порой, придружен от силни гръмотевици. Жега, няколко часа напрежение и неяснота, какво ще бъде решението на журито - да изчакаме да спре дъжда и да продължим към стадиона или...?

Решението не закъсня, в предвид че нямаше изгледи дъждът да спре. Така бе решено да бъдат обявени наградите, след което съставите да представят кратка концертна програма.

Понеже не разбирах какво обявява по микрофона жената, която обяви наградените, разбрах в последствие, че на албанците, които бяха наистина много атрактивни им беше присъдена или трета награда или някаква поущрителна. Второто място беше за един от румънските състави. А Първото място беше за нас - "Луди млади"! Минути на радост и вълнение...

Голямата награда на фестивала беше присъдена отново на румънски състав. Само дето не им запомних имената.

Късно вечерта, за всички беше организирана и една шведска маса в еди ученически стол в Крайова. Музика и много танци. Не знам, кога отново ще имам възможността да изиграя някой друг румънски танц, но въпреки натрупаната умора, се почувствах страхотно, когато успях в движение да се включа в няколко от техните хора.

Ден последен - трябва да се прибираме отново в България. Хем искам много, хем малко или много ми се искаше да поостана още съвсем мъничко. И не само на мен. За последно бях напускал страната през 1999 г., отново с танцовата, когато имахме концерт в Измаил (Украйна). Повече така и не успях, да отида в тази страна. Чудех, че дали и кога отново ще имам възможността да посетя Румъния и по-специално Крайова. Опитвах се, да запечатам в паметта си, всеки един момент на румънска територия. Но трябва ли да споменавам, че изпитах невероятно усещане, когато от Дунав мост, видях надписите "Република България"? Колкото и тривиално да прозвучи, помислих си: "А това е моята земя - нашата родна страна". Няколко мига на щастие и облекчение, че най-после ще мога да прочета крайпътните табели и че влизайки в русенския Кауфланд, ще чуя отново българска реч. Не можах да си купя нищо от Румъния. Не исках да запомня престоя си там, просто с някоя дрешка или някое сувенирче. По принцип търсех музика и ми се искаше да имам още един оригинален албум, защото на опаковките по техните дискове, имаше и румънско флагче - щеше да ми напомня, че съм го взем от Румъния. Не можах да си избера обаче диск, и така влизайки в Кауфланд-Русе, реших, че ще си взема книгата на Дан Браун, озаглавена "Изгубеният символ", с която да запомня това пътуване до Румъния.

А то нямаше да бъде факт, ако не беше оказаната ни подкрепа в лицето на Община Нови пазар, НЧ "Христо Ботев-1872" гр. Нови пазар и разбира се нашият хореограф в лицето на Тодор Ганчев, който дори в момент на споходила го лична драма, реши да остане до последно с нас и да ни поведе обратно към България! Позволявам си и от името на целия състав, да изкажа нашата благодарност, Тоше!!!

ПС.

Сигурно ще се зачудите, защо съм оглавил така този текст? През 2009 г., в един отворен чат, попитах тогавашния външен министър Ивайло Калфин, дали все пак скоро поне ще може да настигнем румънците, така че да не сме на опашката във всички европейски статистически чартове. Но си мисля, че скоро няма да ги стигнем и някогашното предпоследно стъпало в ЕС, ще ни изглежда все по-високо и недостижимо, защото ако там изграждат нещо, тук явно е в ход политиката на разграждането. т.е. очевидно вървим в две различни посоки. Ето, защо предпоследното стъпало ми се стори толкова недостижимо, не и с тази политика, която се провежда през последните две години.

За Изригването на доскоро спящата Атака.

2011-05-24T20:51:00.000+03:00

Напоследък рядко си позволявам, да коментирам политическата линия на поведение на партия "Атака". Дори избягвам да го правя, защото някак си не си струва дори да се обръща толкова голямо внимание на необикновенното и на моменти дори скандално поведение на политическото ръководство на тази партия.

И сега точно около 24-ти май, цялата тази истерия около "Атака", взе да ми идва в повече. За около две години, бях свикнал да гледам на тази партия, като на някакво мъркащо котенце, настанило се в скута на своя добър стопанин. За почти никакви по-сериозни провокации, скандали или разделителни линии между ГЕРБ и Атака не се сещам в момента, когато пиша този материал. Може би само при онзи опит за осъждането геноцида над българите в Османската империя, се получи някакво пропукване в отношенията ГЕРБ-Атака. Но дори тогава, в навечерието на националния празник - трети март, не се сещам Волен Сидеров и компания да са били толкова ядосани на ГЕРБ, каквито са сега например.

Изведнъж Атака изригна, като пробудил се исландски вулкан. Изведнъж, изведнъж, ама точно броени месеци преди президентските и местните избори. Да не забравяме, че Волен Сидеров е един от малкото известни претенденти за столът на Първанов.

Без да се спирам в подробности на това, кой прав, кой крив, ще отбележа, че в хронологията на събитията, пробуждането на Атака започна от Батак, по време на първото честване на канонизираните мъченици. В масовката в средата на месец май, участваха митингуващите атакисти, църковни камбани, "празнуващи" местни, мажоретки, чалга изпълнения и пр. Накрая всеки излезе прав за себе си.

Последва нова акция, пред софийска джамия с участието на молещи се мюсюлмани, отново протестиращи атакисти, раздаване на юмруци, палежи на килимчета, бой с ножове и все такива неприятни сцени. Заради арестувани симпатизанти на партията, Волен Сидеров дори поиска оставката на министър Цветанов и стигна още по-далеч - загатвайки, че може да свали подкрепата си от кабинета.

Хронологията на това атакистко "избухване" продължава със сцената, в която Волен Сидеров се опитва да се саморазправи с Корман Исмаилов (депутат от ДПС и подръжник на Касим Дал), в студиото на БНР в предаването "Неделя 150".

Дори днес в сайта Dnes.bg беше публикувано писмо на читател, който през изминалата нощ е станал обект на нападки в заведение за бързо хранене в Студентски град. Достоверен или не, случаят в последствие беше определен от депутатката Деница Гаджева, като "художествена измислица".

Да бъде забранена или не? Това беше следващият въпрос, който се разнесе из публичното пространство. Градският прокурор на София, Николай Кокинов загатна, че Атака може да бъде забранена заради насаждане на омраза. Отговорът на Сидеров не закъсня и той поиска българският народ да реши съдбата на партията, чрез референдум.

Толкова с хронологията на събитията, при които станахме свидетели на повторното възкръсване или изригване на определящата се като най-българска партия в парламента. В прочем, ако това трябва да е профилът на най-българската партия, излиза, че аз и мнозинството граждани на тази държава, не сме българи. Защото не познавам други българи, които протестират пред джамии и по-между другото да горят килимчета, и разпалват по някое друго меле. Също така и не са ми известни хора изповядващи друга религия, които да ходят и да палят православни храмове. Друг е въпросът, ако някой си е поставил за цел разпалването на междуетническа разпра или такава на религиозна основа, която за много кратко време, може да ни превърне в "Близкия изток" на Европа.

Но да се върна към исканата евентуална забрана на Атака. По-скоро съм противник, на един такъв вид наложена забрана. По-редно е, българските граждани да се произнесат на предстоящите избори и да отредят заслуженото според тях място на тази партия. Ако им харесва евентуалния президентския профил на Волен Сидеров, ок! Ако ли не, рано или късно тази партия, ще бъде изхвърлена на политическото бунище и на нейно място ще дойде друга патриотична организация, в която ще се влеят, изгонените или недоволните от поведението на Атака, патриотично настроени симпатизанти.

Наистина, като една парламентарно представена партия, зад Атака стоят гласовете на хиляди български граждани в мнозинството от които в действителност са патриоти, и почтени хора, водени или подведени от шепа хора, които периодично напомнят за себе си, придавайки си образи на най-големите патриоти в тази държава. Излишно е да споменавам, че не виждам, нищо патриотично в това, да налиташ на бой срещу молещи се вярващи. Да не забравяме, че това се случва в страна член на ЕС. И че главните действащи лица през последните две години, безприкословно подкрепяха Бойко Борисов и неговото правителството на малцинството.

И понеже вече споменах, че дали в момент на някакъв изблик на гняв, Атака се закани на ГЕРБ, каквото й да последва оттук нататак, отношението на Атака и на която се сетите друга парламентарно представена политическа сила, спрямо кабинета "Борисов", ще си проличи най-ясно при работата с онези клавиши разположени върху парламентарните банки при евентуален вот на недоверие в най-скоро време. Всичко останало е приказки, цирк и провокации - опасен огън, който може да нанесе непоправими поражения върху цялата държава в един по-късен времеви етап.

Историята на Жечка Русева - телефонистката за преживяното на "фронта" и след това.

2011-05-08T20:30:00.002+03:00

Близо 280 са били някога в Новопазарско, ветераните от войните и най-вече от Отечествената война. Днес от тях са останали само двайсетина. Някои от тях са на 90 и повече години, но участват активно в мероприятията на общинската организация на ветераните от войните.

Всеки един от тези живи и до днес съвременници на Втората световна война е запазил и съхранил своята история от онези години, за да я разкаже и предаде многократно през годините на роднини, приятели, и познати – отново и отново.

Ветераните са живата памет на Нови пазар от онези години. Техният живот е преминал през три Българии – царска, комунистическа и демократична. Видели са и беднотията, преживели са ужасите на войната, били са се за тази страна, изградили са една Нова такава, за да изрекат с болка днес думите, че държавата бавно и мъчително си отива.

И така един ден, интересът ми към тяхната история, ме отведе в клубът на инвалида в Нови пазар, където веднъж в седмицата структурата на ветараните в града се събира на по чаша чай, или кафе, за да се видят, да си поприказват или да си се повеселят заедно.

Пристигайки в клуба заварвам единствено една възрастна жена, която отговаря за клуба и една друга възрастна жена, което е седнала на една маса и се опитва да се постопли. Разпознавам я в гръб защото не я виждам за първи път – виждал съм я постоянно на всеки девети май или девети септември да поднася цветя на паметника на Станьо Василев и паметника на загиналите във войните новопазарци.

Знам я като баба Жечка – самарянката, но тя настоява да се обръщам към нея с първото й име Жечка - по прякор "телефонистката”, защото след 9-ти септември дълги години работи като телефонистка в околийския съвет в града. Още не съм успял да й обясня, кой съм и защо съм дошъл, а баба Жечка вече започва да разказва случки от онези години и се привива от смях. Веднага пускам компютъра, в движение й обяснявам за какво съм дошъл и започвам да записвам целият ни разговор, който оказва се, ще продължи повече от час и половина.

Баба Жечка е родена в Нови пазар през далечната 1922 г. Цялото й семейство са новопозарци кореняци. За живота си преди онзи септември разказва единствено, че семейството й били бедни хора и работели на полето. Живеят в пълна немотия - като мнозинството от населението на града през този период.

Преди девети септември, баба Жечка казва, че не е участвала в партизанските групи, но е познавала някои от тях в нейната махала, повечето от които били затваряни в училището – сградата на днешното „СОУ ХАН ИСПЕРИХ” е преобразувана в затвор, където са подлагани на жестоки мъчения комунисти, партизаните и техните семейства, включително и хора - заподозрени, че ги подпомагат. Много от тези хора не дочакват датата девети септемри.

След 9-ти септември започва мобилизация и се сформира Първа българска армия. След няколко седмици към страната потеглят натоварени във вагони ранените от фронта войници. Част от ранените се извозват и до Шумен в сградата на учителския институт. По същоно време Жечка Русева и още 13 млади жени се включват в курс за самарянки, нещо като днешните курсове по оказване на първа медицинска помощ. Всъщност, така ги подготвят и за фронта. Преподават им лекар с фамилията Свинаров и една медицинска сестра. Един ден сестрата я поканва на гости в Шумен. Баба Жечка тръгва със влака и пътувайки с него, научава, че са докарали в Шумен цяла композиция с ранени от фронта. Заедно с медицинската сестра двете веднага тръгват към лечебницата пеша, когато ги настига един файтон, в който пътувал военен, който отскоро командвал Шумен – бивш партизанин, който по думите й слязъл от Балкана и тогава, когато се срещнали отивал също към болницата за да провери как върви настаняването на ранените. Двете жени следвали неотлъчно военните, които влизали от стая в стая при ранените, за да разберат от какво имат нужда. В последната стая в която влезли един от тях показал раненият си крак, който нямало кой да го превърже. Тогава двете жени се обръщат към военните и им обясняват, че са самарянки и са готови с каквото могат да помогнат на ранените. Военните им записват имената и на другия ден групата самарянки в Нови пазар получават повиквателна да се явят в лечебницата, където лекуват ранените от фронта. Всички са много радостни, че отиват „на фронта”. Там веднага ги разпределят – във всяка стая имало лекар и медицинска сестра. Започват да обгрижват ранените, а вече пристигат влак след влак с ранени. Повечето от тях са от Добруджа. Баба Жечка заедно от още един санитар ги посрещали още на гарата. И така до самия край на войната.

След войната, Жечка е наградена със седем медала. Казва, че когато апаш нахлул в къщата й, откраднал и тях, но в последствие, крадецът бива задържан и осъден, заради натрупани подобни криминални деяния в досието си.

В годините на соца, Жечка работи като телефонистка първо в пощата, а след това първо в околийския, а после и в окръжния съвет. Годините до пенсия, тя изкарва в някогашната „Китка” - пак като телефонистка.

Като такава я назначава Станьо Василев - първият председател на околийския комитет на партията след 1994 г. Тя го е запомнила с едно изречение, което той казвал, когато подчинените го питали дали да назначи на работа даден човек: "Беден ли е, назначи го"! - отговарял Станьо Василев. И днес, като тогава, казва баба Жечка няма работа.

Във време, когато една или друга власт се опитва да изтрие паметниците от "онези" времена, баба Жечка и клубът на ветераните ми показват стотиците събрани подписи в защита на паметника на Съветската армия в София. И е категорична, че няма да даде паметника на Станьо Василев в центъра на Нови пазар, ако някой се опита да му посегне.

Утре честваме Денят на Европа. И утре баба Жечка и ветераните от войната, ще положат цветя на паметника на загиналите във войните новопазарци - на всички онези, които са дали живота си, ние да отбелязваме този ден на Девети май!

баба Жечка (отляво) полага цветя на паметника на загиналите във войните новопазарци (9 май 2010 г.)

Две години "Блогът на Пламен Тодоров"!

2011-05-03T21:31:00.000+03:00

От няколко дни, може би от седмица си мисля, какъв коментар да напиша по повод годишнината на моят блог? Току се сетя нещо, а нито лист, нито химикал около мене. На другия ден пак същото, но все ще седна и ще напиша нещо, защото за първата година, нищо не успях да напиша. Два пъти почвах и два пъти трих на един компютър тази статия. Но няма как - тази ще е!

Мисля, че е модерно да един блогър да напише нещо по повод годишнината на своята страница и да се похвали, че е имал хиляди посетители, еди си колко приятели - блогъри, коментатори и накрая да поздрави знайните и незнайните си читатели например с някоя песен.
Е, реших и аз да бъда част от тази мода и ето ги - тези горни редове, а и тези долу са все за моята страница. Стига с ГЕРБ, с Бойко, БСП, Дянков и сие. За тях ще пиша може би по-нататък - в следващите седмици или месеци.
На 4 май 2009 г., поставих началото на моят личен блог. Началото Му, обаче трябваше да се състои още през есента на 2008 г., когато си направих регистрация в Blogger, с идеята да създам свой блог в който щях да пиша нещо. Но доколкото имам много бледи спомени от онази вечер, не можах да стигна до решение, какво по-точно трябва да бъде това НЕЩО? Да и тогава имах мнение и тогава се интересувах от политика, но никога не бях писал статии, или пък да съм коментирал публично някакви неща, освен може би във форумът на сайта РЕД. Дори си спомням, че в края на лято 2008, пробвах да напиша един материал за необходимостта от едно изявено гражданско общество в Нови пазар - статийка, която трябваше да излезе във вече неизлизащия информационен бюлетин "Нови пазар ХХІ век". Материалът беше написан и изпратена там където мислех, че трябва да бъде изпратена, за да не се появи впоследствие на може би един от последните броеве на това издание. Но както й да е в крайна сметка май вероятно бях забравен. Но както й да е. Това беше може би първият ми опит да напиша мнение по някакъв обществен въпрос, какъвто си беше и този за необходимостта от гражданска общественост в моят роден град.

Но да се върна към "Блогът на Пламен Тодоров", който се появи в навечерието на евро и парламентарните избори. Просто тогава имах някакво мнение, по един въпрос, после реших че имам и по други въпроси и така постепенно се появи необходимостта, от едно мое лично пространство в интернет, където да споделям своите мисли, коментари и позиции по различни въпроси.

И така стигам до момента, в който в една майска вечер пред монитора, създадох блогът "Пламен Тодоров", който в един период от неговото съществуване беше преименуван на "Блогът на Пламен Тодоров". Накратко май това беше началото на моят блог, преди две години. Написаното през тези две години, можете да го прочетете в моите Архиви.

Искам да отбележа, че още първата ми статия "Какво е СДС днес", беше публикувана на страниците на вестник "Дума". Последваха я още няколко през тези две години и още 5 пъти по толкова не можаха да я последват. Имам и една статия във вестник "Република", на крачка бях от статия във вестник "Земя" и една публикация във вестник "Шуменска заря". Не мога да не спомена и сайта "Афера", който публикуваше почти всички мои статии от септември миналата до началато на тази година. И няколко интернет сайта, които препечатваха мои публикации с или без мое съгласие.

Това безспорно бяха едни от моите успехи, като автор на публикации най-вече на политическа тематика. Разбира се, аз твърдя, че не разбирам от всичко и в такива случаи просто се налага да си замълча. Има теми, които също не обичам да коментирам на страницата си. За други теми пък просто не си струва. Последния път си бях набелязал темата за кандидат-президентите на СДС и ДСБ и...толкова. Струва ли си изобщо да ги коментирам? Аз мисля, че не си струва.

През последните месеци започнах да намирам все по-малко време да пиша статии. Или ако пишех нещо, то това бяха едни по-скоро бързи и кратки коментари - недотам обмислени, недотам прецизни. Така настъпи и моментът, в който си казах, че може би трябва да се спра за момент. Този момент продължи месец и нещо. Дори и сега обаче не разполагам с онова време, което имах преди една или две години, но такъв ми е животът.

Накрая ми се иска да отбележа, че покрай този блог имах и хубави и не съвсем такива моменти. Така например, имах една възможност и не я изпуснах: аз можех да си пиша тук десет години по проблемите примерно на БСП. Е, и? Какво от това? Ами просто в една априлска сутрин, се изтипосах на една трибуна и се опитах да им кажа моята истина за случващото се в БСП. Имаше хора, които ме подкрепиха, други се опитаха да ме изключат. Година по-късно аз вече имах повод да напиша, че колкото и невероятно да звучи, БСП засега е единствената алтернатива на сегашното управление.

Да, аз не се страхувам да си призная, че съм политически обвързан. Не се страхувам да отправям критики и към своите и към другите - тогава, когато смятам, те са силно наложителни. Вероятно на моменти съм имал определени пристрастия, или недотам аргументирани позиции, но затова сте Вие читателите, от които очаквам, че бихте могли да вземете някакво отношение към написаното. Но в крайна сметка това съм аз, а вие сте попаднали, случайно или не, на моята лична страница.

Е, тук е момента за което да ви благодаря! За оказваната подкрепа, за проявения интерес към написаното, за критиките и ако щете за обидните квалификации. И живот и здраве, догодина, да отбележим третата годишнина на "Блогът на Пламен Тодоров".

Поздравявам Ви със следващото - едно мое любимо video! Бъдете живи, здрави и обичани!

За този Първи май...

2011-04-29T22:22:00.000+03:00

Пиша сега тази статия, по повод датата първи май, защото не знам дали на самата дата ще имам време да я напиша!

Покрай няколкото почивни дни през последните седмици, съвсем започнах да губя ориентация, кога е понеделник, кога петък и в кой от двата дни трябва да работим или почиваме. Веднъж работната седмица започва вторник, друг път свършва в четвъртък и трябва да започне в понеделник. Но може би това е напълно в реда на нещата, когато в рамките на три последователни седмици имаме (ние, държавните служители) поне по един почивен ден.

Защото и в деня на труда - 1-ви май, ще има хора, които ще са си на работното място и едва ли по нещо ще усетят, че имат някакъв отреден ден в календара за празнуване.

Денят на труда, тази година ще протече вероятно, също като миналата - с редовния митинг на БСП в София и може би с някое друго шествие на леви политически структури.

Датата Първи май остана някъде на заден план - за някои е празник, за други - пореден работен ден. На всички ни е ясно, че времето на манифестациите е отминало и тази дата се отбелязва чисто протоколно от левите политически сили. И след този Първи май, обаче ще си останем с пожеланията: за да имаме работа, а оттам и по-добро заплащане, за да имаме по-добри условия на труд и доста по-коректни работодатели. На първо място работа да се намери дори и в по-големите градове е трудна задача. По-добро заплащане, ще имаме, но чак към 2013-14 г., ако трябва да Им вярваме. По-добри условия на труд - едва ли.

Какво ще или трябва да празнува работникът по нашите гографски ширини? Първо, фактът, че той все пак е работник и неговото досие не отлежава в някоя папка примерно в бюрото по труда или в кошчето на поредния работодател, който не го е одобрил за работа.

Второ бг-трудещите се, вероятно трябва да празнуват, и фактът, че работейки, те поне получават някакво месечно възнаграждение - къде на хартия, а в някои случаи веднъж на 2,3,4...6 месеца, до една или николко години. Тези, които все пак получават навреме парите си, пък трябва да благодарят, че им се дава възможност, да продължат битката за живота си, а именно поне за малко да свържат двата края - да поемат въздух, преди отново да ги стегнат коланите.

И трето - някои "работещи" люде, сигурно трябва всеки ден да празнуват, защото и днес са излъгали закона и по някакъв начин са успели да мотивират едни други "трудещи се", които са най-добри в опъването на чадърчета.

Ами Честит Ви Първи май, уважаеми работници! Това е Вашият ден, в който вие поне за мъничко трябва да си направите равносметката, доколко вашата работа, вашето възнаграждение и работната Ви среда, биха Ви дали повод да отпразнувате тази дата ако щете не с участие в митинги, а по някакъв си друг, но по-различен начин.

Между двете алтернативи.

2011-04-20T22:18:00.000+03:00

Само преди няколко дни, в статията си описах БСП, като една вече възможно осъществима алтернатива на ГЕРБ. Да си призная, преди година не ми е минавало и през ум, че ще напиша нещо подобно. Но след почти две години в управлението, от онази опустошителна герберска вълна, която отнесе Тройната коалиция през лятото на 2009г.,, днес като че ли няма спомен. Сега постепенно се надига цунамито, породено от разочарованието и изгубените надежди, че след края на омразната Тройна коалиция, ще се събудим след някой друг ден, в една нова и по-подредена страна.

През есента ще има избори - президентски и местни. Някои кметове ще си останат такива, други ще си ходят. Ще си имаме обаче и нов президент. Не съм гадател, за да знам от коя партия ще е той, да не говорим пък за името му, макар, че управляващите напоследък ни уверяват, че следващият президент ще е от ГЕРБ.

Отляво също вървят едни дискусии, някои структури номинират кандидати за президент, то пък не става ясно, как изобщо ще се процедира при определянето на този кандидат. Май просто ще чуем името на бъдещия кандидат-президент, като отидем на Бузлуджа? Просто ще ни го сюрпризират тогава, ако трябва да се вярва на Сергей Станишев. Друг е въпросът така ли трябва?

Да, ясно е, че целта на БСП, както и на ГЕРБ, е една и съща - противниковата партия, да не спечели изборите. БСП се противопоставя на политиката на ГЕРБ, а последната ни размахва наследството на Тройната коалиция. Също като детска караница: Да не бъде Тя (столетницата), а да бъде Той (сетете се кой) във властта. И обратното.

Но да продължа към алтернативата БСП. Както писах в началото, определих преди една седмица БСп, като потенциална и все по-ясна алтернатива на ГЕРБ. Днес обаче, чета, че БСП и АБВ се надцаквали чрез вестник "Дума". Преди една-две седмици във вестник "Дума" излезе, статията на Николай Малинов озаглавена "АБВ - една претенциозна и неясна алтернатива". Признавам си, в началото я подминах, без да й обърна някакво по-особено внимание. За мен, АБВ е повече, като един виртуален и неясно ситуиран субект в родното политическо пространство, който обаче, очаквам, че ще получи своята възможност за реализация и развитие, едва след като на Георги Първанов му изтече мандата. т.е. допускам, че за идните парламентарни избори "Алтернативата" все пак ще я има.

А каква ще бъде, на кого и с кого ще бъде, това си е работа на онези, които ще или вече работят усилено в полит. лабораторията, в която трябва да отгледат родилата се наскоро "АБВ - Алтернатива". И там вероятно ще си отгледат кметове, политици -леви, десни-абе просто някакви политици, някакви големи авторитети, експерти в една или друга област, млади кадри готови да бъдат спуснати в управлението, добре познати физиономии от различни обществени сфери и т.н. А срещу тях - БСП, която хем крачи към управлението през последните месеци, но в същото време може би не работи за привличането на горепосочените екперти и всякакви други към себе си. т.е. тя не е особено атрактивна на политическия пазар, но е готова да подкрепи на изборите всичко що е "избираемо" в т.ч. и личности извън БСП.

Тия дни пък в "ДУМА", излезе статия подписана от някой си сеньор Позитано, която изцяло е изградена в защита на АБВ. Разбирайте статията е провокирана от тази на Малинов. Говори се в публичното пространство, че сеньор Позитано май бил самият Първанов, или главния редактор на вестника Ивелин Николов. Но най-вероятно няма да разберем със сигурност, кой е авторът на тази статия. Значи това е все едно утре да си преименувам блога и да ме знаете вече, като сеньор Анонимно. Не ме разбирайте, че се опитвам да вземам страна, но се чудя как е възможно да знаем авторът на първата статия, който застава с името си зад своите редове, написани по адрес на АБВ, а в същото време авторът на другата статия - искащият право на отговор да се подписва с псевдоними?

Ще излезе, май че вече си имаме втора алтернатива на ГЕРБ, в лицето на АБВ, която се сблъсква с първата - тази на БСП, представете си на страниците на малотиражния (доколкото ми е известно) в-к "Дума". Ще излезе, че има сблъсък между онези двамата, бяха или все още са начело на БСП през последните 14-15 години. Чудя се, какво ще стане след време, когато дойде ред и на парламентарните избори? Ако сега има война между Първанов и Станишев, то как ли ще изглежда тя тогава в навечерието на тези избори? Ще видим ли сблъсъкът на алтернативите? Или ще станем свидетели на максимата, че когато двама се карат, третия обикновенно винаги печели?

За алтернативата на ГЕРБ в лицето на БСП.

2011-04-16T21:03:00.001+03:00

БСП излиза от колапса обяви пред областните и общински председатели на БСП, председателят на партията Сергей Станишев. Може би от началото на годината ръководството на БСП успешно налага тезата, че партията е излязла от следизборния шок? Повод за тези твърдения, вероятно са и покачващите се нива на подкрепа за партията, регистрирани в не едно социологически проучвания през последните месеци.
От съществено значение, за бъдещата роля на БСП, като потенциална управленска алтернатива на ГЕРБ са изборите през есента. Шест месеца преди тях обаче, БСП още не е излъчила кандидат-президентската си двойка. Макар, че през последните няколко седмици е в ход дискусията, какъв трябва да бъде нейният кандидат-президент? Човек - партиен или човек Не-такъв, за когото се очаква, че ще бъде подкрепен от по-широк кръг избиратели извън левицата? Не ме интересува, че ГЕРБ още не са обявили, кой ще е техния кандидат? Иначе ще взема да си помисля, че БСП ще играе по техните правила и заради чака от тях те да направят първият ход? От известно време в публичното пространство, се тиражират няколко имена, като на Георги Близнашки, Меглена Кунева, Стефан Данаилов, Петър Корумбашев и разбира се Иво Атанасов (може и да пропускам още някой), които са или номинирани от някоя партийна структура или за които има съмнения, че могат да бъдат подкрепени от партията.

Когато шест месеца, преди вота, в БСП още рисуват профила на своя кандидат, когато хаотично току-излиза някое ново име, не ми е съвсем ясно кой ще определи окончателно кандидат-президентът на БСП? По какъв ред ще бъде определен той? Ще се очаква всяка партийна организация, да издига едно или друго име, или ще се върви към по-широко вътрешнопартийно допитване, като в крайна сметка последната дума ще я има НС на партията или може би един по-тесен кръг хора? Или по-обобщено, ако трябва да се изразя, въпросът е, ще бъде ли достатъчно прозрачна процедурата по номинирането на кандидат-президентът на БСП?

Но, за момент забравих, че живеем в България и нашият политически елит, няма нищо общо с този на запад. Тук сметките са по-тънки, а компроматите и скандалите - най-чести.

А иначе си е вярно - БСП не е това, което беше пре лятото на 2009-та, когато се питахме какво става, кой е виновен, или настоявахме този или онзи да си подаде оставката и пр, за да станем свидетели на липсата на колективната и морална отговорност тогава в ръководството на партията. Към днешна дата тези въпроси, като че ли не са актуални, на фона на настоящето управление, актуалният въпрос, по-скоро трябва да бъде формулиран така: "А след ГЕРБ с кого и накъде?" Именно този въпрос все по-често ще стои на дневния ред на обществото. Ще имаме ли скоро истинска алтернатива на настоящето управление? Може ли БСП да бъде алтернатива? Да, колкото и да е странно, днес можем вече да говорим за алтернативата БСП, за да стане тя официално узаконена през есента с гласовете на мнозинството български избиратели.

Разбира се, не така стояха нещата разбира се преди една година, когато БСП още след изборите през 2009г., представляваше едва ли не боксова круша и само попиваше ударите на управляващите. Съмненията за злоупотреби с власт и положение от времето на тройната коалиция сред висшия соц. ешелон,, разколебаваха и най-заклетите червени подръжници. Засилиха се съмнеията и опасенията, че партията ще последва съдбата на някога силната синя идея. Мнозина едва ли не очакваха злокобният камбанен звън, който ще извести краят на жизненния път на 120 годишната старица. Е, те ще си останат само с очакването.

Година по-късно, хората вече търсят нова политическа алтернатива. А към днешна дата, позовавайки се на актуалните социологически проучвания, ясно се вижда, че техният избор към този момент се свежда до ГЕРБ или БСП. Видяхме, първите какво могат през последните години, помним и какво направиха последните преди това.

Разбира се, за БСП властта не бива да бъде самоцел, на принципа "Що да е ГЕРБ, след като може да е БСП"? И днес пред партията стоят редица проблеми, но е очевидно се забелязва засилената активност на червените в парламента, извеждането на добре аргументирани и обосновани критики към управляващите, които почиват преди всичко на факти и стават достояние, особено и най-вече чрез медиите на все по-голяма аудитория български граждани. Разбира се, че има какво да се желае и че винаги може по-добре! Но който го може това по-добре, нека той да излезе крачка напред. Забелязвам, че в партията са готови и с конкретни управленски проекти, в един или друг управленски сектор. Друг е въпросът, дали тези проекти, ще бъдат достатъчно дълго време актуални или изобщо приложени.

Факт, е и първият по-голям организиран опозиционен митинг в столицата преди няколко седмици.

Вече е ясно, че ГЕРБ и Бойко Борисов при този стил на управление, няма да ги бъде 30 години във властта. И след тях в действителност, ще може да се говори за наследство, срещу което ще стои отрицателният знак. Нерешените проблеми в редица сектори и най-вече очевидната липса на желание за реформи, подменени от евтин ПР на не един или двама министри, ще поведат и това управление към съдбата на предходните му такива.

Едва ли ще сбъркам, ако кажа, че с управлението си, ГЕРБ тласка БСП отново към властта. Защото аз не виждам, кой ще създаде една нова алтернативна вълна, подобна на тези през 2001 и 2009г.? В България имаме нужда от стабилна и представителна Левица, така както имаме нужда от стабилна и модерна десница. Вместо това обаче на два пъти станахме свидетели на това как една шепа хора, влизаха в управлението, с идеята, че просто трябва да ни управляват. През 2001 г., хората се втурнаха да гласуват за хора, уж носители на нов морал, който няма нищо общо с дотагава изповядвания от старите леви или десни политически субекти. Осем години по-късно хората повярваха, че гласувайки за ГЕРБ поставят едно ново начало, давайки властта на управници - чистички и нови, честни и моралистични, които ще поставят на място онези от омразната тройна коалиция. И през 2001 и по-късно през 2009г., българите докараха на власт, хора, които не ги свързва нищо повече от желанието да са на власт и да я употребяват за собствените си краткосрочни политически цели.

Сигурно ще има и трети път, когато мнозинството българи лесно ще се предоверят на някой друг кандидат-управленец, изповядващ онзи добре познатия ни нов морал, носител на чисто и неопетнено име, който е решил че е по силите Му, да ни "оправи". Но имаме ли нужда изобщо от още подобни политически експерименти?

За следващия президент

2011-04-11T23:10:00.002+03:00

Барак Обама ще започне кампанията си за президентските избори през 2012. Година и половина по-рано, каза наскоро един социолог при представянето на едно от актуалните социологически проучвания.

А в България шест месеца преди вота, все още нямаме, почти нито един мераклия. Шест месеца преди президентските избори, партийните централи все още умуват как да се явят на изборите, какъв да бъдел профилът на техния кандидат-президент и пр. И тъкмо поради тази причина е трудно да се коментира нещо, което все още не е станало факт. Шест месеца преди изборите, ние не знаем, кой ще бъде кандидатът на ГЕРБ и каква ще е неговата предизборна платформа? Какви ще са неговите приоритети в управлението? Шест месеца преди изборите, опозиционната БСП също все още не бърза да вади името на своя кандидат, но Станишев поставя условието, той - левият кандидат да отхвърля модела на управление на ГЕРБ и да му се противопоставя. Все повече в публичното пространство се върти името на Миглена Кунева, като потенциална кандидатура, подкрепена от различни политически сили, включително и БСП. Какво обаче иска да направи, г-жа Кунева, след като я изберем за Президент едва ли на някого му е ясно. Същото се отнася и за останалите скрити-покрити имена на личности, които се спрягат като кандидат-президент. Защото все пак, нали се сещате, че ще има хора, които ще гласуват през октомври просто за "номер 3", или такива, които ще гласуват отново "за Бойко Борисов", или такива, които ще пуснат бюлетината за "комунистите", или такива, които ще гласуват за "червените", за антикомунистите, за седесарите, патриотите и т.н. и т.н. докато накрая се стигне, за тези, които ще гласуват за този, който им даде "повече". За да си останем и след октомври пак на същия хал.

Между другото досега не чух, включително и от БСП, включително (поправете ме ако греша и от Бойко) и от Първанов, поне някакъв мижав коментар за резултатите от националното преброяване на населението, които бяха оповестени наскоро. Посочете ми, на коя политическа сила родната демография е някакъв приоритет, който не се изчерпва с едното "насърчаване на раждаемостта" в предизборните листовки които получаваме на всеки 2 или 4 години?
Не ми е ясно, кой каква политика би защитавал, ако стане ПРезидент. И все пак, освен "2012", аз друго чудо по нашите географски ширини не очаквам да се случи. Не очаквам, че новият президент, ще допринесе с нещо за решаването на проблеми, като корупция, безработица, някаква адекватна външна политика може би, стягаща примка на бедността, неграмотността, и въпросът с емиграцията разбира се.
По Нешънъл Джеографик, гледах, че със сегашните темпове, ледниците ще се стопят до края на века. Със същото темпо май се топи и българския народ.
Какво ще става към края на годината ли? Ами населението на страната вероятно ще е намаляло с 40-50 000? Няколко десетки хиляди ще се изнесат на запад, цените ще продължат да се покачват, Дянков ще обяснява пак цяла година, че кризата свършила, а за АЕЦ-а не знам. Бойко ще построи 5 магистрали и ще започне шестата - тази между Русе и Букурещ. А ще си имаме и Президент и няколко десетки нови или стари кметове. Президентът ще се казва Х... и упорито, в единия случай, ще се противопоставя на политиката на партия ГЕРБ, или в другия случай - ще следва строгата партийна линия. От трета възможност нямаме нужда. Ще си останем в най-добрия случай все така "зле" или още по-зле!
И все пак накрая, за да не прозвуча прекалено "песимистично", надявам се, тези мои подозрения, очертаващи "прекрасното" ни бъдеще в тази страна, да бъдат опровергани от някой от претендентите за поста на Дондуков 2. Но кой знае?

Денят вече не е прекрасен.

2011-04-04T22:35:00.003+03:00

Поредното социологическо проучване, оповестено в неделя от Центъра за анализи и маркетинг, констатира, че при над 70% от българите е налице ляво мислене. Седемдесет и нещо или почти всеки, който пресрещнете на улицата и го попитате, дали трябва държавата да налага пределни цени на някои стоки? Масовият отговор, който ще получите, вероятно ще бъде "ама разбира се, че трябва".

И въпреки, че мнозинството от привържениците на почти всички политически сили са убедени, че държавата трябва да има определяща роля при формирането на цените, към днешна дата може би, водеща политическа сила с около и над 70% трябваше да бъде БСП, а останалите полит. партии, да си поделят останалото. Към четвърти април 2011г., обаче това не е така. ГЕРБ - дясна политическа сила получава близо 30% от народната любов, а БСП - наполовина по-малко от нея. Останалите са замръзнали около и над процента.

Леви, десни, леви..ъъъъ Бойко?

За 20 и нещо години демокрация, българинът май не успя да разбере що е това нещо? На 9-ти ноември 1989 г., изглежда, комунистите си легнаха комунисти, ама някои се събудиха демократи. И се нароиха до над 300 политически партии и още един куп спасители, месии, народни трибуни, изразители на масите, абе с една модерна дума "димократи".

Леви, десни, леви, десни...либерали, царисти, защитници на права и свободи, автентични леви, крайно-десни, патриотични, националистически, куп земеделски и пр. и пр. А той - нашенецът иска само няколко простички неща: заплатата да е висока, пенсията - стабилна, хладилникът да е пълен, всички цени да са с "народни" етикети, колата да е европейска, футболния отбор да е от четвърти нагоре, някой друг балама да му чисти пред входа, докато той си пие ракията, хапва си салатката и се наслаждава на моментът, в който по новините "на живо", онези момчета с яките вратлета се потят на "стани, падни - легни"...виновен си!

Ето такива неща (сигурно има и още, които пропускам), иска нашенецът от онези, които е овластил в квадратчето в бялата пропорционална бюлетина. Неизпълнените дадени обещания, се наказват своевременно при първа изборна възможност с презрение, ненавист и омраза. Мнозина гласуваха за БСП през 1994-та, мнозина скачаха по площадите през зимата на 1997, развявайки сини знамена, десетки хиляди се стичаха дори само за да зърнат царя по площадите през 2001, десетки хиляди отново гласуваха за БСП през 2005-та, и почти два пъти по толкова поискаха Бойко да смръщи вежди и да блъска по масата за поне 4 години. Масите го очакват всеки момент да се спусне хеликоптер и да въдвори ред в някоя виеща се опашка, където бабички и лелички почти са се хванали за косите, кой кого да предреди. Някой трябва да въдвори ред! Да дойде Бойко Борисов! Ако е гледал тази емисия новини, ако не е на някой футболно мачле, ако няма инспекция на магистралния строеж - току виж цъфнал барабар с ротата журналисти, които го следват, така, както Амазонките, които спяха около и в шатрата на Кадафи.

Ами ако не се появи? Тогава няма ред, спиш там, подписваш се по 20 пъти в тетрадката и оглеждаш конкурента до тебе, проучваш му слабите места, за да се възползваш и да го предредиш.

Но да се върна към проучването, според което българинът е станал и още по-голям песимист. И да не иска да е такъв, няма начин, когато хладилникът му става все по-празен, заплатата все по-символична, етикетите му съвсем по европейски, футболният отбор заприлича на модна агенция, която дефилира по европейските терени, яките момчета с все така са изключения от закона. Така излиза, че повечето българи са в очакване положението им да си остане същото или...да стане още по-зле. Че нашенецът вече не е някакъв голям оптимист, може да си направим изводът от едно програмно решение на БТВ, което определи наскоро, може би повлияно от някое подобно социологическо проучване, че при този спад на оптимистите, "Денят вече Не е прекрасен".

2011-02-19T10:31:00.003+02:00

Замразяване, размразяване? Депутатски морал ли? Къде това?

2011-02-17T22:10:00.004+02:00

Не да намалят, а да си замразят депутатските заплати. Предложението на председателката на НС, Цецка Цачева, президвика през днешния ден спорове и забележете "спречквания" в пленарната зала.

Дотук, добре. Поне да не ги увеличават, макар че сигурно единици са депутатите, които разчитат на парламентарното си възнаграждение. И дали увеличени, дали намалени с няколко процента, още повече пък замразени, малцина ще усетят някаква разлика в дебитната си банкова наличност.

Популистко! Така бих определил и днешния опит на управляващото мнозинство да си поиграе с парламентарните "икономии" и "излишни" - според мен са били и по-нататъшните заяждания, за самолети, милиони, пътувания, за да се стигне дотам шефката на НС да си признае, че е имала желание да пътува до Анталия с плуване.

Не смятам, че като си оставят заплатите на същите нива, депутатите ще спестят, кой знае колко много. По-скоро наистина биха дали един добър пример. Интересно дали на шега, дали сериозно, лидерът на ДСБ Иван Костов поиска да се намалят заплатите на депутатите, или изобщо последните, да не получават възнаграждения.

Именно отляво, за моя изненада дойдоха и атаките срещу предложението на Цацева. Не знам кой с какво е пътувал до не знам къде си, но съм сигурен, че всички предишни управляващи за последните 20 и нещо години, са използвали дали Фалкони, дали яхти, дали с плуване, но Те - обиколиха по света и у нас на разноски на парламента, на разноските на данъкоплатеца. В тази връзка и сегашните управляващи вероятно не правят изключение. Бойко Борисов посрещна Нова година в Бразилия заедно със солидна делегация. Така, че именно затова определям опитите за "опозициониране" на предложението на Цацева от страна на БСП, като "дребно заяждане".

Въпреки това, фактът, че по въпроса за депутатските заплати, се е заформила такава дискусия в НС, говори сам по себе си, колко много са свидни и "свещенни" привилегиите и финансовите постъпления на народното представителство. При всички положения депутатите, щяха да са много по единодушни, ако се дискутираше въпросът, дали да не се размразят заплатите на милиони българи, да не говорим, ако ставаше въпрос за тяхното повишаване? Размразяване? Повишение? Ама друг път! Депутатски морал ли? Къде това?

"БУМ"! - и Те проговориха.

2011-02-15T22:11:00.001+02:00

През последните няколко дни не съм писал нищо ново в блога си. Просто в деня в който възнамерявах да напиша нещо - Те "проговориха". Държах в ръцете си актуалния брой на в-к "Галерия", и денят се очертаваше слънчев и положителен, когато моята колежка ми каза, че рано сутринта са взривили "Галерия"! Бум...и вече втора седмица ехото още отеква в новините по света и у нас.

"БУМ"! И те - бомбите "проговориха", каквото било, било! Вече има нови правила в кодекса на свободното слово в България: или се подчиняваш на сентенцията, че "Мълчанието било златно" или "БУМ-ът" сам ще те избере!

Сигурно на тази статия, времето й е било преди почти две седмици, но нека да си призная, че за последните две седмици изобщо изгубих мотивация и желание дори да гледам новини, пък какво остава за пресконференции, интервюта, анализи и коментари. Отвратих се толкова много и все още съм от това, което се случва през последните години в държавата. И преди е имало скандали, но пък да чуеш как един премиер разпъва чадър над някого - беше време на хипотези, догадки или предположения, които циркулираха в обществото. Сега обаче, преди няколко седмици чухме едни записи, в които ясно си личи Неговият глас и как той така нататък си се разпорежда, къде, кой, и какво да става. И стана тя каквато стана, за да си отиде първо в моралът в държавата, а след него и самата държава. Но пред нея от изток на запад постепенно си отиват и хората, и младите и парите, и икономиката, и свободата на словото и демокрацията ако щете и надеждата, че някога все нещо, ще се оправи. Това е...

Защо площадите ни са празни?

2011-02-05T20:25:00.001+02:00

Над 50 000 сърби се вдигнаха на протест пред сградата на парламента с искане за смяна на правителството на страната. Мотивите - корупция, инфлация, бедност, ниски заплати - нищо непознато и по нашите географски ширини.

След многото страни в арабския свят, които се вдигнаха на протест срещу своите управляващи, с изумление, разбрах, че и тук на Балканите се случва нещо подобно. Просто хората в Сърбия изглежда искат промяна и сигурно вярват, че тя може да се случи. И това не е всичко, защото за разлика от българите, сърбите поне имат управленска алтернатива в лицето на Томислав Николич - председателят на Сръбската прогресивна партия, а протестът им е подкрепен от редица опозиционни сили в страната.

Но да се върнем към нашата жалка действителност. Българските управници могат да са спокойни до времето на изборите през есента, защото дори опозицията в страната не се е засилила към властта. Досега парламентарната опозиция е показала, че може само да пише декларации, да отправя различни квалификации към властта, да критикува и да сипе атаки срещу няколко министри, да прави скандални разкрития, от които вече никой не се впечатлява и дори по време на вотове на доверие и недоверие - да гласували с "въздържал се".

Вчера беше четвърти февруари. На тази дата през далечната 1997 г., Георги Първанов и Николай Добрев върнаха на президента Стоянов мандата за съставяне на правителство на БСП, с което сложиха край на продължилата няколко месеца политическа криза в страната. Страната беше изправена на прага на гражданска война - барикадирана и скована от улични протести срещу управляващите от БСП. Почти месец по-рано (на 10 януари) стотици хиляди атакуваха и сградата на Народното събрание. Някои участници в събитията определят тази дата, като "революционна", но 14 години не видях някой да отбелязва нито 10-ти, нито 4-ти. 14 години по-късно площадите са празни, защото никой не вярва вече в тази "революция", защото "революционерите" седнаха на една маса с онези, срещу които трябваше да правят "революция".

Когато сърбите си имат един Томислав Николич, който очевидно е успял да събере повече от 50 000 зад себе си, питам се къде е българският му еквивалент? Кой ще дръзне на поиска оставката на това правителство? Коя партия или движение (за синдикатите изобщо и дума не може да става), ще поиска смяна на властта в България?

Около вотът на доверие миналия месец, от БСП отправиха закани, че ще оглавят някакви улични протести. Днес площадите са празни. На Яне му откраднаха колата, и той изглежда е на път да се откаже от политиката. Десните пък от своя страна се опитват да се домогнат още повече до управленската софра. Атакаджиите няма да коментирам, а един Алексей Петров вече отправя поглед към сградата на Дондуков 2. Каква ти революция, каква ти промяна.

Както писах по-горе нашите управници могат да са спокойни до есента, защото дотогава първо ще ни сюрпризират с поредица скандали, а когато дойде изборният ден, просто ще оползотворят натрупанато от контрабанда и полагащото им се от държавните субсидии, за да си накупят и власт и светло бъдеще. И свиквайте най-после с "неизбежното" - Цецо Президент!

Професия "работник без портфейл"

2011-02-04T21:48:00.001+02:00

Преди няколко седмици социалния министър Тотю Младенов, се закани, че ще даде на прокурор, фирми, които не плащат на работниците си. И към родните телевизии заваляха сигналите на зрителите, и най-вече на потърпевшите, за това че от месеци и дори с години, последните работят, но за без пари. Така десетки дори стотици работещи се обнадеждиха, че поне "четвъртата власт" в държавата може да им помогне, след като Тя досега беше очевидно безсилна.

Прокуратурата обаче попари надеждите на всички, прехвърляйки топката в полето на трудовата инспекция, обявявайки, че не й е в задълженията да търси отговорност от фирмите, които не се разплащат на работниците си, защото нямало конкретни данни за извършено престъпление.

Сигурно почти няма град, в който да не е имало поне една фирма, която да забавя, орязва или изобщо, да не плаща на работниците си. За много от тях, започва животът назаем - длъжници на банки, длъжници на държавата, длъжници в магазина, длъжници на енергото, "ве-И-като", длъжници на съседа, на брачеда, на децата или дори на тъщата. Виновни няма, не и според Прокуратурата, не и според държавата, която е безсилна да се справи с проблемните работодатели. Впрочем, тя и заканата на министър Младенов, вероятно е била по-скоро продиктувана от безсилието на институцията, която той оглавява. Фактът, че той размаха прокурорската палка, е показателен за безсилието и на тази власт, а и нежеланието да се реши този проблем. Няма да има и законодателна инициатива от страна на ГЕРБ.

Паралелно с появилата се през годините на прехода министерска длъжност, без портфейл, се появи и длъжността - работник, ама пак без портфейл. Управляващите бързо се отърваха от Божидар Димитров и пратиха в историята позицията, която той заемаше. А работниците без портфейл си остават все така сами срещу този, който с едната ръка дава, а с другата - уволнява. До преди време все бях чувал, че пари се бавят с три-четири до пет месеца, а сега вече се говори за една, до две и повече години. Наскоро една моя позната ми разказа, как преди няколко години, тя заедно с работниците в един от цеховете на някогашната емблема на Нови пазар - заводът за порцелан "Китка", са се редили на опашка в полунощ за получаване на заплати. Номерът на "работодателят", обаче се състоял в привършване на парите, преди всеки наредил се да си ги получи или в орязване на сумите за дадена смяна.

Примери всякакви, виновни обаче никакви. Каква ще е реакцията на държавата обаче оттук нататък? Очевидно философията на управляващите е, че щом тези хора са работели досега така, ще могат да продължат по същия начин и занапред с търпение и надежда - докато все още ги има и фирмата и шефът. В цехчето ще имат някаква работа, а шефът ще им плаща заплати - днес, утре, след седмица, на 20-ти, на трийсти, другия месец, след три месеца, след шест месеца, защото единия път нямал пари, втория път не му ги превели, за третия път след като натовари тировете с произведеното и на четвъртия път, когато евенутално го "заклещи" някой нахален репортер с камера, пред когото, както и пред цяла България, тържествено ще обещае, че пари ще има. Вече знаем кога - утре, в други ден и т.н.

А ден за почит към репресираните от демокрацията ще има ли?

2011-02-01T23:06:00.002+02:00

Какъв ден беше днешният първи февруари? Колко и дали изобщо на някой му направи с нещо впечатление първият февруарски ден за 2011-та година, освен с това, че е Трифон Зарезан, което предполага, че след натоварения работен ден е настъпило времето за маса, тежки песни и шопска салата?

И все пак е сигурно, че по-трезвите от вас още се питат, какво толкова съм се заел да човъркам тази дата.Та нали тя почти си отиде? Зелените човечета още не са дошли, а Мубарак не си е тръгнал и на пръв поглед нищо съществено - ден като всеки друт - февруарски и студен.

Между другото, научавам от сайта на Телевизия Планета, че днес в ефира на този култов канал е било завъртяно видеото към новата песен на Емилия, която е озаглавена "Двойно". Половин, един или два милиона фенове сигурно са във възторг и с охота коментират по между си новата тупалка на сезона.

И пак по-между другото днес стартира дългоочакваното преброяване на населението. Като за начало първо по интернет и разбира се по нашенски - със системен срив.

За някои ваканция, за грипозните - легло, за други - дискотека, а за най-прецаканите - училище. Академиците от БАН пък хвърлиха протестните табели. Достатъчно им беше само устната заявка на Борисов, че ще оттегли герберския закон.

Станахте ли нетърпеливи? Отегчих ли ви? "Ай" стига с този февруари, първи, втори, трети - време е за Шоуто на Слави...А за тези, които са забравили - догодина пак. На тези, на които не им пука - все тая! А на онези, които днес ще отбележат по малко по-различен днешната дата - догодина пак. Думичката е "репресия". Защото 20 години след Промяната, двама бивши президенти, подеха инициативата, за да не бъде помнен този първи февруарски ден само като "Трифон Зарезан", а да бъде ден за почитане на репресираните от комунизма. Не искам да ви изтощавам с исторически факти, при положение, че за много (особено от младите хора) е трудно да открият в главата си информацията за исторически личности и дати, като например кой е Аспарух, кой е Левски или откога и как се е взела нашата държава (в годините, в които е била държава).

Всъщност вече 20 години все още се намират хора, които говорят и спорят за комунизъм и антикомунизъм. И ако в началото на Прехода прохождащото българско гражданско общество е било дълбоко разделено на комунисти и антикомунисти, то днес делението е нещо съвсем друго и доста по-лесно открояващо се - много бедни и свръх богати.

Когато населението на страната намалява, когато цели села се обезлюдяват, когато малките градчета замират, когато в болницата - те доразболяват и убиват, когато те подслушват, когато денят се превърне в същински Сървайвър и когато Той излезе и каже Аз...мисля, че е крайно време да си имаме и ден за почит към жертвите на демокрацията! Крайно време е!

Всичко се плаща и всичко се връща

2011-01-31T00:22:00.004+02:00

Отива си един месец, който вероятно от мнозина ще бъде запомнен, като месецът на СРС-тата. Времето ще покаже, дали и годината ще получи тази характеристика, но до изборите вероятно ще се продължи с "брането" на флашки, касетки, и микрофони. Стенограмата Първанов-Дянков от миналата година вече е една сенчица на фона на бирата, която се разлива от разговорите между "Бойко и другите." Автентични или шумящи - тези флашки трябва да влязат в учебниците по политология, за да са наясно бъдещите ни политици с диплома, как се управлява държавата, без аналогия в света.

Едва следновогодишно изтрезнял, пред народните очи беше разигран един спектакъл, в който главните герои се замерваха със флашки, съдържанието на които беше от скандално, най-скандално. А то впрочем, думичката "скандал" просто се изтърка от употреба. Скандал, след скандал, като в някаква сапунка, просто защото вече сме забравили, в кой нейн епизод Мишо се е обадил на Бойко...или обратното беше? Или защото вече забравихме, колко последно бяха имотите на не един или двама физкултурници, или защото вече забравихме, за онези скандални кадри от хеликоптерите на властта, или вече сме забравили за Мишел, но не Обама, а нашата - от България. Скандално ще е, ако всяка втора новина не е скандална. И ето, какво всъщност стана през месец януари - бирата ни отне хлябът и зрелищата, с които основно ни затрупваше властта. Просто защото бирата вече излиза по-евтино. Хлябът е скъп и е крайно време да си го ядят онези, за чиито хранилки, съзнателно или несъзнателно го произвежда родната индустрия или както по-точно писа наскоро един ежедневник - за прасетата.

- "Ало ще се видим после, после ще говорим, че тва не е за по телефона"!

- "Дооооооообре!"

Това са изрази, с които свикнахме и с които къде на шега, къде сериозно започнахме да употребяваме ежедневно. И заради подслушванията, сега големите губещи най-вероятно ще са мобилните оператори, защото, както се беше обърнал един син депутат към Бойко Борисов, по GSM-a трябва само да се обаждаме, само за да се поздравяваме само за ЧРД.

Политическите дебати, бяха заменени през последния месец с игра на флашки и картончета, а и нали е криза - пари за пенсии и заплати няма да видим, и затова няма как иначе политиците ни да се замерват с цифри и елки. Затова флашките имат думата. Но, за Бога намерете най-напред колата на Яне. Този Народен Трибун проплакал, че е на път да се откаже от политиката, няма да гадая защо и заради кого? Всеки ден им чуваме имената. Те пък чуват нас! (Здравей, ДАНС!)

Но не подслушванията, и не бедността, и никой не може да ни е виновен, че в крайна сметка на улицата излязоха хората само в страни като Тунис, Египет, Алжир и Йемен. Народът или спи зимен сън, или е в изкуствена кома. Само веднъж на 4 години, го събуждат, вдигат го на крака и го засилват към урните. Това е напълно достатъчно за онези, които имат интерес да го крадат, унижават и подслушват. А после, след като го накарат да си избере същата участ, пак е време "избраните", да го стегнат в колани и системи! Всичко обаче се плаща и всичко рано или късно се връща!

Всеки ден се доказваме, че в България всичко можем!

2011-01-17T22:34:00.002+02:00

Трябва да гледаме по положително, призоваваше ни преди години Негово царско височество. Трябваше да кажем и не на омразата - приканваха ни отляво, а още по-добре сигурно щеше да бъде да гласуваме със силата на разума?

Днес партиите, чиито политически централи сътвориха тези пожелания, са натикани в левият ъгъл на парламентарната зала, като дори едните не са в нея. Това бяха пожеланията и напътствията на някогашната тройна коалиция, заради действията или бездействията на която, трябваше да чуем, преди почти две години тезата "Да докажем, че България може"! Преди две години това послание изглеждаше сигурно доста по-лесно осъществимо: просто трябваше да свалим лошата тройна коалиция - тези крадци, бандити, оставили толкова много неразплатени пари, дългове и харчове, че в първите няколко месеца, където и да пипнеше Бойко все вадеше тройна далавера.
Преди две години настоящите ни управляващи, се заеха да докажат, че България може, да се справи с корупцията, да усвоява европейските средства и да построи магистрали, и изобщо всичко (цитирам Цветан Цветанов), "което това правителство (на Тройната коалиция), не можа да направи". След година и половина в управлението обаче, очевидно доказахме, че може с корупцията сме на път да се справим. Просто трябва да забравим въпросите, като тези, засятащи имотното състояние на Андрей Иванов и Цветан Цветанов. Помните ли? Първият твърдеше, че неговите над 60 имота се дължат на 120 годишен трудов стаж, а вторият се измъчи да чете едни обяснения от парламентарната трибуна за финансовите си приходи и в крайна сметка пак нищо не разбрахме. Дори самият премиер - това слънце нашият небосвод преди дни, нагледно ни показа, как се прави политиката с чадърът. Танов трябваше да ги вади едни, защото Той му беше обещал.

В България продължаваме да се доказваме, че можем и да не боледуваме. Ние сме издръжлив народ, такъв ни е генът, разсъждаваше в едно тв студио нашият премиер. Някой път наистина не се налага да боледуваме, защото или пътеката взела, че се е свършила, или пък болницата взела, че закъсала, или пък ей го на, ние сме ги преварили и ние сме се свършили - докато чакаме линейката, докато се разплатиш на докторът, докато натаманят документите или докато те подхвърлят от болница към болница, защото не могат да си поделят парите, кой да те лекува и ето на - вече си се озовал, като политически бежанец пред портите на Св. Петър.

В България всеки ден, нагледно и със средствата за масовата манипулация ни доказват, колко успешно и правилно, се сражава един министър с мафията и организираната престъпност. Така, че просто в един момент забравяме, че и последният от Октопода го пуснаха, а събитието се скрива удобно на вътрешните вестникарски страници в долния десен ъгъл.

Доказахме се през последните година-две, че можем успешно да усвояваме европейски средства. Просто приемаме фактът или твърдението, че сме били винаги последни по този показател, само че през октомври 2009 г., България е била на 14-та позиция в ЕС, а в един момент, точно в последните месеци на 2010-та, регионалният министър гръмна шампанското, че вече не сме "последни", а 19-ти в европейската зона. Всъщност, успешно продължаваме и при това правителство, да се доказваме, че сме най-добри в присвояването на европейските средства.

В България продължаваме да се доказваме, че можем да караме, както по "новите магистрали", така и по надупчените, като от снаряди пътища и в същото време безукорно да си плащаме годишните винетки. И наистина няма лошо да имаме нови магистрали, въпросът, е че един ден няма да има кой да пътува по тях, защото когато нашенецът се преборва ден за ден, само колкото за насъщния, как да успее да изработи и за колата и за горивото и за винетката и за непрекъснато растящата застраховка и в същото време да отделя и за "дарения" за пътната полиция?

Всеки ден ние българите, продължаваме да се доказваме, като един невероятно търпелив, издръжлив и лесно управляван народ. Необходимо е просто във всяко домакинство, да е налице поне един телевизор. И после той ни гледа, ние го гледаме, той казва нещо, ние казваме "Аха" и кимаме с глава! Но се питам, докога така?

Ще отвърне ли властта на ударите?

2011-01-16T13:46:00.002+02:00

Покрай скандалните разговори между Борисов, Танов, Менда, Дянков, Странджев и Искра на квадрат се заговори за оставки, падане от власт, служебни или експертни кабинети и т.н. Опозицията в парламента (в лицето на БСП), започна подготовката за внасяне на вот на недоверие, а повечето от засегнатите от скандалите лица се върнаха към рутинните си задължения: рязане на лентички, интервюта, и стратегическа линия на поведение, състояща се в пълно отричане на думите, които чухме в разпространените от в-к "Галерия" и Яне Янев разговори. Така например, министър Цветанов се изправи и видя конспирация, целяща да прекрати "реформите" в МВР. Затова, той се закани да ги продължи. Премиерът пък се обърна от парламентарната трибуна към опозицията, за да им представи своята теза, че някой се опитва да я подведе и за да освети дългата ръка на Първанов, в покровителстването на Мишо Бирата.

В един пасаж от разговорът между Борисов и Танов чуваме или разчитаме следните думи:

"Поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закача".

Разтълкувайки тези фрази, може да се изведе следният извод: Първанов е обещавал нещо на някого, но не го е изпълнил и Бойко няма намерение да прави тази грешка. И тъкмо затова, защото той изпълнява всичко, каквото обещае, ще изпълни и това си "обещание", в случая към гражданинът с прякор "Бирата", че последният няма да бъде "закачан".

Повече от ясно е, и е близко до умът, че едва ли обещанията към "Бирата" са някаква изключително рядка практика в управлението. Дори сами по себе си, думите "обещах да не го закачам", без значение дали става въпрос за "Бирата", "Майната" или "Сопата" са изключително скандални, защото те излизат от устата на Първият в Изпълнителната власт и се предават по веригата надолу.

Някой попита ли премиерът и другите засегнати страни, дали все пак разпонават своите гласове в изнесените аудио-записи, които ги уличават най-пряко в корупция? Не бих се изненадал и ако дотам се стигне? Но тези гласове, не се забравят лесно, защото те ни преследват от радиото в колата, през телевизора в хола, и през компютърът на бюрото. Чуваме Ги всеки ден, чухме и какъв звук издава "чадърът", който опънаха над един бизнесмен.

И сега нека пак да предположим, как постъпват хората в цивилизованият свят? В Япония при такъв скандал, може да се стигне и до харакири. В Западна Европа, щяха да хвърчат оставки и в най-лошия случай, щяха сериозно да се клатят правителства. В България тук си стоим непоклатими, вирнали глави и сочещи с пръст виновните, които изнесли разговорите, които пък били монтажни и пр. и пр., защото целта била да се очерни образът на правителството. А в сегашната ситуация, очерниха и Неговият. И всички настръхната, защото вероятно ще последва нова още по-мощна "атака" срещу ширещата се престъпност и корупция, начело на която ще застанат "добрите" - Бойко и Цецо, защото образът Им, сега трябва да се изчисти. Та, затова, бъдете така добри, да точно Вие - следващите потенциални участници в предаването "В акция" на МВР и улеснете органите на реда, не им оказвайте съпротива. Просто отключете врата, легнете по корем, разтворете краката и поставете ръцете си на гърба. Те рано или късно ще дойдат...за Вас...

Мъката продължава, но фактите и Бойко сами говорят!

2011-01-15T00:53:00.002+02:00

Мъката продължава. Тя вече се трансформира в шок и ужас, защото ако до днес сме подозирали, как една или друга власт може да опъва чадър, през вчерашния ден ние чухме, как става всичко това. Чухме, как лично премиерът, разпъва чадър над бизнесмен с прякор "Бирата". Чухме и последвалото обяснение, защо го е направил. Сега ни остава да чакаме и разговорът му с Първанов, където последния го "натиска" да не закача "Бирата"? Дали обаче ще го дочакаме? Едва ли, но кой знае?

Нека обаче премиерът да излезе и да се защити. Той е в правото си и в неговите ръце е цялата изпълнителна власт. Или поне досега така ни караха да си мислим. Нека сега Цветан Цветанов да излезе и от парламентарната трибуна да прочете СРС-то с разговорът между Борисов и Първанов. След като е подслушван самият г-н български премиер, какво друго ми остава да си помисля? Ами че като нищо, може и президентът да бъде обект на подслушване? Но дали той би постъпил толкова малоумно, да говори така по телефона такива неща? А може би, все пак ще излезе наистина, че Бойко Борисов не е бил предупреден от Цветанов, че разработват със СРС Ваньо Танов?

Оправданията на героите, замесени в най-грандиозния скандал за последното десетилетие изглеждат повече от несъстоятелни. Има ли човек в държавата, който да може да сглоби толкова успешно разговори продължаващи близо 9-10 минути? И все пак надявам се, скоро ще разберем, дали записите са автентични или не са, защото аз не съмнявам в това, защото чувам как един премиер отваря чадърът. Днес над Бирата, утре може да го вдигне и над "Уискито"?

Оставям разговорите настрана, защото не ми е в компетенцията да определям, колко е нормално Искра, Менда и Бойко да вдигат телефоните и да се застъпват за едно или друго назначение или за спиране на проверка. Знам само, че подслушването се приема от един премиер за нещо съвсем нормално. Преди няколко дни, когато държеше лекция на министрите си, Бойко каза, че ако те работят честно и почтено, няма защо да се притесняват, че може да ги подслушват. Питам се, разговорите от последните дни, значат ли, че Бойко, Дянков и другите замесени са подслушвани, защото не работят честно и почтенно?

Просто чашката преля и струва ми се ако това се беше случило преди 10-15 години, сега пред парламентът щеше да има една разярена тълпа. Но сега обаче е налице един пречупен дух, един смачкан народ, който ще си замълчи, но ще запомни събитията от последните дни и ще ги вкара в черното досие на това правителство, за да произнесе присъдата си на следващите избори без значение за каква власт ще са те. А тя ще бъде страшна и безмилостна!

Уникална колекция: Ретро ученически новопазарски бисери!!!

2011-01-14T19:18:00.002+02:00

Преди няколко дни случайно попаднах на едни ученически разработки от преди десетилетие. По неизвестни за мен причини, тези разработки събрани в няколко папки, бяха попаднали точно в един от шкафовете на моето бюро, на мястото на което все още работя.

Всъщност в следващите редове ще имате възможността, да се запознаете с уникални бисери на новопазарски ученици, които са се обучавали в едно от двете най-елитни училища в града. Разбира се, няма да уточнявам имената на авторите, произвели тези бисери (някои от които дори ги познавам), но все пак реших, че тези произведения на ученическото перо, все пак трябва да бъдат представени на моята читателска аудитория.

Материалите на които попаднах, са от периода 1998-2002 г., когато неизвестен за мен учител е възложил на ученици от шести и седми клас да направят няколко изследвания за това как самите те заедно със семействата си, отбелязват няколко от най-значимите традиционни празници или събития, като например Нова година, Коледа, Петковден (празникът на гр. Нови пазар), Великден, Архангеловден и дори рожденните си дни. И така ето ги и тях:

Архангеловден (8 ноември).

"Почита се предимно от старите хора за бърза и лека смърт".

"Благовещение е пролетен празник, празнувал се в Софийско".

"Заговезни" - този празник не е толкова специален и важен, но малките деца излизат и гледат как палят гуми".

Ето как се празнува например един Рожден ден.

"Ставаме рано и започваме да колим агнето. След като го сме го заколили го правим на порциии."

(На Заговезни) "Трапезата трябва да е наредена с посно ядене, като например: боб, баница, мусака, картофи и др., но с малко изключения може да се яде и друго като лещата, манджа с месо и пиле."

В част от изследванията си, някои седмокласници описват т нар. "миши празници", които се отбелязват в новопазарско и за които и аз самия не разполагам с абсолютно никаква информация към днешна дата. И така вижте какво пишат двама от учениците:

Вариант1:

"В сряда се облякох с дрехите от гардероба. Те бяха новият ми анцунг. Когато лягах да спа се събляках и ги оставих на бюрото ми. Четвъртък, когато станах си облякох дънките и една карирана блуза. Вечерта ги оставих в гардеробът ми. Петък бях с новият ми анцунг с маратонките, с маратонките ми и бях с зелено яке. Вечерта якето си оставих на закачалката, а анцугът ми в гардероба."

Вариант2:

"Сряда - сутринта, като станах от леглото си взех дрехите от стола и ги облякох. Предварително отдоло си бях облякла чорапи, бикини и един корсаж, а отгоре си облякох една дънчена риза и черните си дънки."

По нататък разбираме още, че "Заговезник е хубав празник, който всички го почитат. На този ден се палят гуми и се прискачат."

"Никулден (6 декември) е един от големите зимни празници с ясно изразен семеен характер."

Няколко от учениците пишат и за църквата Св. Петка в Нови пазар, за това кога и как е построена и какви хора влизали да се молят в нея. Но вижте един бисер на който попаднах, дело на ученик, който явно също е искал да напише материал за църквата.

"Колко пъти се бие камбаната?

Камбаната се бие трийсет и три пъти, защото толкова пъти е разпъван Исус Христос."

Идвали ли са монахините в църквата?

Монахините, не че не могат, а те трябва да стоят в своя манастир."

И така накрая ще завърша с едно изключително прозрение на един седмокласник, който пише:

"Както казали хората нрави и вкусове различни, така че празника беше изпитание, както за душата, така и за стомаха."

Две седмици МЪКА!

2011-01-11T02:39:00.001+02:00

Вече втора седмица няколко разговара между Ваньо Танов, Владислав Горанов и Симеон Дянков от една страна, и между Ваньо Танов, Искра Фидосова и Менда Стоянова от друга, доведоха до поредната порция скандали в държавата.

Определено вече е налице, едно обещаващо начало, за предстоящите скандали през годината. СРС-та на калпак валят и се разсипват из медийното пространство. За тях се изписа и изговори достатъчно. Първата и основната цел е постигната с един скандал, две седмици време, на третата - друг. Всъщност, това което чухме и прочетохме от въпросните СРС-та, е само една нищожна част от всичко българско и родно, което може да представлява обект за следене и подслушване. И не ми е интересно какво си е говорил Ваньо с другите, защото не е мъка, ами отврат. Бях решил, че няма да обръщам внимание на първата порция СРС-та, просто защото не знаех, че ще има втора, а нищо чудно и трета.

Да те подслушват днес е модерна тенденция, упорито налагана от управляващите герберски кръгове, в името обаче на какво? Да предположим, че има план състоящ се от две части: според първата част в продължение на месеци ударно спеЦ. командосите тръшваха на земята всевъзможни "бандюги", нищо че повечето не стигнаха дори до съда. Във втората част на планът, в действие влиза прилагането на подслушването, или тогава когато хиляди чиновници, депутати, министри и т.н.са слушани какво си споделят един за друг по телефона. И когато знаеш, че те слушат, и когато не си сигурен, кога ще връхлетят специалните на Цецо в кабинета ти, в офиса ти или в домът ти се постига ефектът на масовата психоза - страх от подслушване, страх от залавяне, страх от това да не бъдеш следващият по корем на земята. Потенциалната цел на това управление - спечелването на изборите през есента или личният интерес провокират налагането на слухтенето, като еталон за правене на "политика"? Още миналата седмица премиерът коментира, че не иска неговите министри да се обичат, а да бъдат непрекъснато в напрежение, да се мразят, за да си гледали работата? Според данните от СРС-тата излиза, че Цветанов вероятно заблуждава премиерът - факт, който излиза наяве след разговор между друг министър и шефът на Митницата. Факт, е че първите записи са дело на службите и са правени през месец май 2010 г., И съм далеч от мисълта, че това са единствените разговори в които се съдържат подобни пикантерии? Питам се, в колко ли още записи се съдържат и други коментари, които допълнително вероятно поставят под съмнение моралните качества на настоящето българско правителство? 99,9% от тях ние няма да чуем със сигурност, но дали пък Той - нашият премиер не е бил своевременно уведомен, какви ги вършат неговите министри?

Погледнато от друг ъгъл, дали пък съвсем случайно са изтекли тези СРС-та? Знам, че държавата се управлява от скандал на скандал и фактът, че точно във всички присъства името на Ваньо Танов означава само, че е налице просто някакво случайно съвпадение, или че Шефът е попаднал под прицел.

В същото време, когато изтече някаква секретна информация не е ли нормално някой да си понесе отговорността? Спомням си, че заради някакъв "изгубен" доклад на ДАНС щяха да съдят Сергей Станишев, а сега изтичат цели 5 разговора, за три от които е налице потвърдена автентичност и нищо. В службите вероятно има толкова записи, че е по-добре направо да пуснат едно специално РАДИО, по което да пускат нон-стоп автентични и актуални записи на министри, депутати и висши държавни чиновници. Ще бъде весело, защото ще бъде поставено началато на залезътна турските сериали!

И така, от разговорите на Ваньо Танов и Симеон Дянков излиза, че май министър Цветанов е манипулирал премиерът Бойко Борисов. Освен това, кой е човекът, който трябва веднага да си понесе отговорността за изнесените държавни тайни? И съвпадение на обстоятелствата ли е това подпиране на Цветанов от Държавния департамент на САЩ, в което Цветанов е възхваляван за постигнати високи резултати в борбата с престъпността? Въпроси на които отговор едва ли ще получим, но чиито отговори вероятно се крият в някоя секретна папка и аудиокасетка?

На фона на целия този безпорядък, ще завърша с многозначителните думи на президента Първанов: "Какво има да коментирам? Мъка!". Ама това според мен си е направо отврат, какво друго да коментирам.